Както казва една моя по-възрастна приятелка, в окото на урагана е най-тихо.
Докато едни търсят сигурен пристан за себе си в тихите води на измамното спокойствие, други се чувстват комфортно именно в епицентъра на стихията. Лично аз предпочитам компанията на онези, които владеят бурите. С такива хора винаги е по-интересно, защото непрекъснато нещо се случва.
Тихите пристани създават илюзия за лекота на битието. Само от бавното люлеене на лодката може да ти се извие свят. Морската болест е по-силна когато си близо до брега. Виждаш ли го, докато си във водата, истинската наслада от безгрижието липсва.
Приключенията са винаги в открито море, да си на вахта край брега е по подразбиране скучно.
Избираме онези, с които имаме общ език на мълчание. Комфортно ни е с хора, от които има какво да научим и по тази причина аз отдавна вярвам, че се привличат не противоположностите, а еднаквостите. Намираме си еша с хора, които споделят зимата на собственото ни недоволство и синьото лято на добрите ни намерения. Като в ураган, където вятър, вода и пясък съществуват в опустошителната симбиоза на привличането.
„Душата си избира свое общество“.
Без изпитания животът е само окръжност. А аз още обичам виенското колело. Ако не си долу, няма да знаеш как е горе. Ако не си на върха, няма как да познаеш красотата на низината. Именно стихията разкрива пред очите ни красотата на света, за която често оставаме слепи в люлеещата се лодка на безгрижие, каквото не бих искал да познавам.
Не ни е дадено да живеем без да полагаме труд и усилия. От непрекъснатата работа на мравките до лова на хищниците всичко е катаклизъм на инстинкти, а при нас като най-върховен хищник – и на разум и чувства. Покоят се състои в бъдещото сигурно събитие, наречено смърт, в останалото време е здравословно да не спираме да търсим, да се вълнуваме и да задаваме въпроси за отговорите, които така или иначе намираме сами.
Така както няма смисъл без надеждата, така надежда без предизвикателствата е невъзможна. Преодолявайки препятствия, ние всъщност вървим напред. Затова неотъпканите пътеки в гората винаги привличат повече.
Ако любовта е лодка, предпочитам тя да е насред океана. Гръм и мълнии, двама се обичат повече в екстремни условия на буря. Това с пълна сила важи и за приятелството. Така си говорим с моята по-възрастна приятелка, докато си пием кафето.
„После вратата захлопва“.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
Спрете да се пренебрегвате, заобичайте себе си
Здравословният егоизъм да обичаш
Добави ни в предпочитани източници в Google
