Първата българска инфлуенсърка - историята на мистериозната авантюристка Люба Кутинчева

Люба Кутинчева
Снимка: wikipedia.org

Страстта към пътешествията е явление, което съпътства човешкото развитие от античността до наши дни. Българската история също ни среща с личности, които са се отправили в търсене на непознатото далеч извън пределите на страната. Сред слабо познатите имена е и една дама – Люба Кутинчева, чийто живот е изпълнен с интересни случки и перипетии.

Първата българска инфлуенсърка - така я нарекохме ние на шега, но истината е, че тази интересна българска дама определено е изпреварила своето време, видяла е прекрасни места, пътувала е много и е имала силата да влияе на хората около себе си чрез истории и разкази за местата, които е посетила и новите култури, които е опознала.

Тя е родена на 15 май 1910 година във Велико Търново в семейството на лекар и музикантка. Нейната майка е племенница на капитан Райчо Николов, убит по време на Съединението от 6 септември 1885 година. Още когато е на 2 години, Люба заминава с цялото си семейство за Силистра, която малко по-късно ще премине под румънско управление. Самата тя определя този период от живота си като „робски гнет“ и не е изненадващо, че нейния баща става част от Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“.

Семейство Кутинчеви избягва репресиите, заминавайки за България, а самата Люба отива в Цариград при свой чичо. Там тя започва да изнася сказки, посветени на българската литература и традиции, насочени към опитите за асимилация на населението в Добруджа от румънските власти. Беседите се радват на голям успех, а когато не е заета с тях, Кутинчева върши различна селскостопанска работа. В резултат на това скоро младата дама успява да се стабилизира финансово. Когато е на 19 години решава да направи нещо нетипично за нейните съвременнички – да пътешества.

В рамките на следващите няколко години тя обикаля множество страни в Африка, Близкия и Далечния Изток, неизменно придружавана от агронома Никола Кутинчев. Пред чужденците те се представят за съпрузи, а в последните си години тя ще твърди, че това е нейния баща. Фактите не подкрепят нито една от двете тези – тя сключва брак чак през 1939 година с журналиста Александър Дагоров, а презимето й Иванова изключва Никола да е нейн баща.

Люба Кутинчева
Снимка: bulgarianhistory.org

Пътешествието на авантюристката започва от Палестина, Израел и Египет, като в нейния запазен архив фигурират снимки от  църквата „Възкресение Христово“, пирамидите и Сфинкса в Гиза. След това тя се насочва към Трансйордания, където бива приета на аудиенция в двореца „Рагадан“ от емира Абдала ибн Хусeйн, Ирак, Персия и Оман. Пътят й през Индия пък дава шанс на Кутинчева да се срещне със самия Махатма Ганди. Съдбата обаче подготвя и изпитания за българката, която минавайки през Цейлон, Бирма и остров Суматра се разболява от тропическа треска и се възстановява със сериозни усилия.

Кутинчева посещава и окупираната от Япония Маджурия преди да стигне до китайския град Шанхай, където бива отвлечена заедно с две англичанки и освободена срещу откуп от 5000 долара. Тези любопитни детайли карат някои изследователи да смятат, че освен като пътешественичка, тя е посетила тези екзотични места и в качеството си на шпионка.

Със сигурност е установено, че Люба е в тесен контакт със съветски дипломати, но какъв е характера на нейните визити не е съвсем ясно. Профилът й обаче прави шпионската версия много правдоподобна – освен че пътува много, тя владее френски, румънски, турски и руски език, а впоследствие научава арабски и есперанто.

Люба Кутинчева
Снимка: bulgarianhistory.org

При всички положения през 1935 година Люба Кутинчева временно спира странстванията си и се установява в Париж, където следва журналистика и френска филология. Двете специалности напълно отговарят на авантюристичната й натура и в продължение на година тя е фотокореспондент на различни местни издания, като в същото време е акредитирана от името на българския вестник „Дневник“. Използвайки предимствата на професията си тя посещава мароканските градове Тетуан и Казабланка, Южна Африка и Мадагаскар.

През 1942 година видната пътешественичка публикува книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“, което остава единственото й произведение. Тя се състои от пътеписна част, озаглавена „Към японския бряг“ и статистическо-описателна глава. След 9 септември 1944 година името на Люба Кутинчева изчезва от публичното пространство, а смъртта й на 20 септември 1998 година оставя без отговор множество въпроси, свързани с интересната й житейска съдба.

Още:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти