Поетът и певец Константин Трендафилов се върна в годините на свобода - там, където властват уюта, топлината, близостта. Там, където най-сигурното нещо на света е майчината прегръдка, а надеждата - безкрайна. С фотос, който до момента той никога и никъде не е показвал, артистът изнесе своя урок по обичане... Любов към близките, света и най-вече, към себе си.
„Странно ми е като гледам тази снимка. Това момченце е защитено, обичано, и има позволение да бъде свободно. Не само от родителите - от себе си. То ще разглежда картите за гледане на майка си, когато я няма вкъщи. Въпреки, че му е казано да не ги пипа. Просто много харесва картинките. То ще порасне, ще се опита да се впише в училище, в университета, в работа. И няма да успее никъде. Той ще се научи да се преструва, че се вписва. Ще му е нужно, защото ще се чувства с по-тънка кожа от останалите деца. После от останалите възрастни. Той ще се опита да открие топлината, която е изгубил когато си е тръгнал от вкъщи. И по-често няма да я открива. И ще напише “Нищо не е вечно”, “Паркинга” и албума “Цветовете на Тъгата”. Ще му порасне брада. И няма повече да я маха. Ще носи и очила. Ще си пусне и косата. Ако можеше - щеше да носи и маска. Всъщност, когато повечето хора видят негова детска снимка, ще кажат - не си приличаш. И може би точно това му е била целта. Да скрие колкото се може по-дълбоко онова чувствително момче, скрито дълбоко в него, което го е карало да се чувства като извънземно сред нормалните хора“, гласят редовете на Константин, който утре, на 8 май, ще издаде новия си албум "Слънцето" - едно от най-очакваните поп събития в България.
Подаръкът към меломаните идва в изключително силен период за твореца. Напълно разпродаденият му концерт на 30 май в Arena 8888 Sofia – с капацитет от близо 15 000 души – е още едно доказателство за мащаба на тази вълна. Очаква се всички песни от новия албум да бъдат представени на живо като част от концептуалния спектакъл. На сцената Папи ще бъде и човек, и артист. Без маска и филтър, а такъв, какъвто онези, които обича и го обичат, го познават.
„Но хората първо бягат от себе си. После се връщат. Към какво? Към детската радост. Към необяснимата сигурност, която чувства детето, от което не зависи нищо. Детето, седнало в скута на майка си. Към това кой се крие под очилата и брадата. Че е някой, който преди да се научи да страда, е можел само да се смее и да танцува в малкия хол на ул. Цар Асен. Ще си спомни, че светлината никога не го е напускала. Усмивката също. Те просто са чакали един възрастен човек да си спомни, че тялото му е просто голям костюм, в който се крие дете“, споделя Константин.
На финал, той се обръща съм самия себе си - „Скъпо дете - твоят албум е тук. Албумът, на който можеш да се радваш на живота. Да танцуваш. Но в редовете ще откриваш всички уроци, които за теб е научил възрастния човек. Дами и господа, изгрява “Слънцето”, за да ни напомни, че светлината винаги е била в нас. Дори когато за малко я изгубим.“
Прочети още:
- Папи Ханс: Свободен съм и точно затова съм неудобен
- Папи Ханс в ролята на тореадор, изправя се срещу бившата си възлюбена в „Eдно"
- Папи Ханс посреща пролетта с "Безсърдечен"
- Папи Ханс изпя най-емоционалната си песен - "Ако случайно завали"
