Всяка жена е приказка, стихия, история, огън. Набедявани сме, че сме по-слаби, но това всъщност изобщо не е така.

Само една истинска жена знае що е сила и гордост, а стихотворението на прекрасната Елисавета Багряна ще ви припомни именно това:

****

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души, живот.

 

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

 

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

 

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил.

 

Затова аз може би обичам

необхватните с око поля,

конски бяг под плясъка на бича,

волен глас, по вятъра разлян.

 

Може би съм грешна и коварна,

може би средпът ще се сломя -

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

***

Добави ни в предпочитани източници в Google