От високо се пада лошо, а от падане никой не е застрахован

02.02.2023 16:30

Харесвам арогантните хора, хората, които влизат и се заявяват. Харесва ми, когато гледат високомерно и ходят сякаш стъпват няколко сантиметра над земята. Харесва ми как пърхат с мигли по-различно, как стъпките им отекват по-силно и как думите им… не значат нищо.

Харесвам хората, които гледат отвисоко, които имат самочувствието, че значат нещо повече за тази Земя от всеки останал вид на нея. Интересни са ми тези хора, защото са адски чупливи.

Гледам на тях като на онези царевични пръчки от детсвото ни, които баба ми проницателно наричаше “хапнеш нещо, глътнеш нищо.”

Та така и с тези хора - въздух под налягане. Гълташ голяма, хрупкава шепа от егото им, но накрая преглъщах само сух, нагарчащ въздух, който издува стомаха ти с претенции си за гурме кулинария.

Обичам да гледам как тези хора политат от ръба на своето его. Обичам да ги гледам как падат в бездната на самочувствието си и се изгубват в мрака на представите, които сами са изградили за себе си.

Обичам да гледам как лъскавите им черпуки се пропукват и след думите им не остават никакви реални дела. Хората-въздухари, които са силни на думи, но не и на действия, обожавам ги. Те тупват съвсем лекичко от височината на егото си, защото са празни, но колко време само летят надолу… забавно е да ги наблюдаваш.

Епидемията на хората, пълни колкото пакет с чипс, идва. Гледаш ги големи, надути, сякаш изпълнени със смисъл. Отваряш ги и виждаш, че наполовина са пълни с въздух.

Но аз ги обожавам тези хора, напук на всичко. Защото ме учат на много, дават ми храна за размисъл и ми напомнят защо спрях да ям царевични пръчки. Вече нямам време за въздухари в живота си.

Научила съм няколко неща със сигурност - куче, което лае, не хапе. Човек, който приказва много, не може да свърши нищо. А пък онзи, който постоянно се изтъква, просто има много комплекси и потребност да бъде постоянно валидиран. Толкова просто - почти като пакетче със зрънчо.

Прочетете още: