Влюбена жена - най-красивите, най-опасните и понякога най-трагичните две думи в българския език. Любовта на жената може да бъде голяма сила или голяма болка, а всичко зависи от това колко е смела самата тя и дали дълбоките ѝ чувства са споделени или отхвърлени.

Днес ще си говорим именно за влюбената жена и то по много поетичен начин:

***

Онази плаха влюбена жена,

 която пуши с часове отсреща,

 навярно има чувство за вина -

 пропуснала е някого и нещо.

 

 Съмненията. Тихата печал.

 Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,

 забравила дори, че има шал.

 Дъждът попива в синята ѝ рокля.

 

 Тя стиска във ръката си кибрит.

 Кибритът вече няма да запали.

 Привлича погледа като магнит,

 но да ми кимне със глава - едва ли.

 

Тя просто пуши дълго и сама,

на никого за нищичко не пречи.

Онази плаха влюбена жена,

пропуснала мига за малко вечност.

 

Добромир Банев, „В понеделник ще е късно“,

Изд. „Лъчезар Минчев“