Вяра Иванова
Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи, две уши и една уста, те приличат досущ на теб, те са навсякъде и се разхождат съвсем свободно. Не, те не са извънземни с човешки облик, те са просто незадоволени жени (и то не само сексуално).
Този вид жени са незадоволени от живота си като цяло. На пръв поглед си имат всичко и житейският им път прилича на широка магистрала без дупки, но започнеш ли да сваляш пластовете на асфалта, отдолу започват да изскачат пукнатини, малки дупчици и огромни кратери.
Незадоволената жена харесва мъжа си (но не на всяка цена го обича). Тя се е примирила с опция, защото е сметнала, че няма да дойде нищо по-добро и трябва да хване последния влак. А след това цял живот си задава въпроса “какво щеше да стане, ако…” А всички знаем, че това е най-пагубният въпрос от всички.
Задаваш ли си го твърде много време, ставаш озлобен и кисел. А незадоволените жени определено са кисели. Нали знаете - на крива ракета, Космосът ѝ пречи. Та така и с незадоволените дами - когато си кисел заради любовния си избор, няма как да не си кисел и навсякъде другаде - в отношенията с роднините, приятелите и колегите.
Незадоволената жена си го изкарва на детето си (или децата си, зависи колко пъти с мъжа си са искали да закрепят брака). Тя ги обсипва с всички свои чувства, които няма къде другаде да вложи. Разлива върху тях амбициите си, иска ги само за себе си, но същевременно осъзнава, че колкото и да ги обича, дори те нямат силата да я направят съвършено щастлива. Децата са най-прекрасното нещо на света, но не са магьосници.
Незадоволената жена не харесва работата си, но пък се опитва да бъде най-добрата в нея (защото липсата на контрол у дома, трябва да се компенсира някъде). Тя е от онези странни офис обекти, които никой не разбира съвсем и никой не харесва съвсем.
Тя се грижи за себе си, обича да бъде перфектна, знае какво иска и се бори, за да го постигне, но всичко това е прикритие.
Незадоволената жена е самотна, ужасно самотна. Приятелите ѝ не са наистина насреща, защото самата тя не може да бъде наистина насреща за някого. Егото ѝ не го позволява. Животът ѝ е фалшив, една измислица, създадена в собственото ѝ въображение, за да понася по-леко реалността на своето житейско нещастие.
По какво ще познаете незадоволената жена? Тя няма точни отличителни външни белези, но ако общувате с нея поне 5 минути, няма как да не ви направи впечатление, че срещу вас стои сприхава, прекалено експресивна и леко кисела жена, която обича да налага мнение.
Незадоволените жени не са виновни, че са такива. Виновни са изборите им, които са ги превърнали в това, което са днес. Ето защо не трябва да им се сърдим. Но и не сме длъжни да ги разбираме. Всеки сам кове съдбата си.
Добави ни в предпочитани източници в Google
