Когато ни "гръмне бушонът"

Когато ни "гръмне бушонът"
Снимка: Thinkstock

Кристина Дойчинова

"...затънеш ли в дела,
цял живот спасение не ще намериш."

Лао Дзъ

Трудно е да си представим живота без усилие, прието е, че за каквото и да било постижение, трябва да положим усилия (да се трудим). В материално, социално, дори духовно естество, животът буквално се основава на нескончаеми усилия, целящи даден резултат. Което от само себе си ни принуждава да превключим на бързи обороти, водещи до ръба на изтощението.

Изрази като "изтрещях", "гръмна ми бушонът", "направо изпуших", "лудница ми е", "много съм ангажиран", "имам много работа", "нямам време" са станали толкова обичайни в ежедневната ни комуникация, колкото и това, че се поздравяваме с "добър ден", когато се видим. До такава степен привикваме с тревожността, безсънието, преумората, хроничния стрес, перманетния недостиг на време, неудовлетвореността от живота, че психическият и физически дискомфорт се оказват наши естествени и неразделни спътници.

Преди повече от десет години, един познат с доходоносен, но и времеемък бизнес, казваше – "Още две-три години, да изкарам "достатъчно" пари и се "пенсионирам". Две-три години отдавна минаха, а доколкото знам, бизнесът му е по-доходоносен и още по-времеемък ( и по-стресиращ).

Не е ли парадоксално, че свободата, радостта, творчеството, личната реализация, покоят към които се стремим, са именно тези, от които се отказваме в стремежа си да ги достигнем?

Да сме вечно бързащи, ангажирани, натоварени, напрегнати, устремени към някакъв химерен момент в бъдещето, където нашето "идеално" аз е постигнало нашия "съвършен" живот, става житейска норма. Несъмнено, поддържането на подобен темп на битийност ще доведе до пределната граница, където "бушонът ще гръмне". Като естествен резултат от трескавото, невротизирано, сиво, безрадостно, пълно с куп ангажираности и обвързаности ежедневие.

Причините, тласкащи ни към невротична многодейност, която буквално ни консумира, могат да бъдат изброявани до безкрай и всички те са свързани със запълването на вътрешни дефицити и страхове - желание за сигурност, за изява, за власт, за признание , страх от провал, от бедност, от застой, не на последно място страхът да останем сами със себе си (скуката от собствената ни вътрешна празнота), който ни стимулира към прекомерна активност и разнородни, безплодни дейности и социални контакти, изхабяващи ни до крайност.

Синорът, определящ границата между искам и трябва, достига напълно размита неопределеност, в която изцяло губим осъзнатост, а дори да я имаме, осъзнатостта, достатъчна ли е да ни тласне към промяна на пагубния модел на живеене, който сме възприели? Ще ни достигне ли осъзнатост, за да направим остър завой, към фундаментална промяна на житейския си път или ще останем в "лудостта" на динамичния опустошаващ социум?

Отговорите на тези въпроси не се крият в разбиранията на логичния ум и това, което имаме, като разумни знания и убедености. Именно рационални схващания от типа "Колкото по-трудно, толкова по-сладко", "Животът е борба" и "Който не работи, няма да яде", са причината да се озовем във френетичния, подлудяващ ни свят. Когато правим нещо бързо и с ефирна лекота, без пресиране, няма усилие, нито борба, но резултатът винаги е по-добър и по-сладък.

Изживяването на лекота, пълнота, цялостност и богатство на съществуването, са плод на дълбинна вътрешна трансформация и непрестанно повишаваща се осъзнатост, безкомпромисност, както към нас самите, така и към заобикалящия ни свят. Ясно разбиране на автентичните ни потребности. Подобни преживявания не се достигат чрез трескаво усилие, нито можем да разчитаме, че те са константа в живота, която веднъж докосната, е непроменима. Необходимо е да култивираме намерение и яснота на вътрешната си посока, която неотклонно да следваме.

Нужно е подобно изначално преображение и освобождаване на личността от зловредните натрапени разбирания, които са възпитавани в нас поколение след поколение. Откриването на автентичен личен път, където борбата, усилието и съревнованието не съществуват, са достижими чрез мощни преживелищни практики и методи, преминаващи отвъд рационалния, закостенял ум – медитацията, хипнозата, инсайтинг интензивно дишане (които подробно съм описала в предходни материали "Бремето на придобиването", "Хипнозата"), водят към дебрите на необятната ни същност, съдържаща ред от по-висш порядък, който въведен и интегриран в живота ни, ще промени необратимо неговата треактория.

 За да внесем креативност, хармония, спокойствие, изобилие в дните си, е необходимо да ги разкрием първо в себе си.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

През декември най-много ми се...

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент