Как една дъщеря и нейната майка ни учат да живеем по-красиво

Калина и майка ѝ Людмила
Снимка: личен архив

Християн Немски

Още с прекрачването на прага на магазин "Ключ" някакси в съзнанието ми мигновено изплуваха онези красиви думи от стихотворението на Джани Родари "Продавач на надежда". Защото в това на пръв поглед малко пространство (разположено уютно на столичната улица "Цар Асен" 14) с детска обнадежденост открих колко голямо количество творчески идеи са се събрали на едно място. Главният "виновник" за тази креативна суматоха се казва Калина Чанкова, която преди около година отключи вратите на "Ключ" за всички нас. Накратко в това кокетно магазинче няма да откриете нищо друго освен изцяло български и авторски селекции бужута, дрехи и безброй аксесоари, спечелващи ни със своя характер, бягащ от масовото, за да постигнат индивидуалност в нашата визия.

Калина завършва Националната художествена академия в София с профил "Текстил", но разбира, че увлечението по измислянето и изработването на бижута е по-притегателната сила в нейния живот, затова тя поема по този път на развитие без никакво колебание. Споделя, че притежава болезнено чувство за гордост и справедливост, обожава кучета, котки (и приятелите си), ще "загине" без хубава музика, а с кеф и за кой ли път би изгледала всеки филм на Уди Алън заради детския начин, по който той гледа на живота.

Всъщност никак не беше трудно да разбера откъде се е зародила безусловната любов на Калина към изкуството, разказвайки ми от какво семейство произхожда. Във фамилията ѝ буквално няма представители (с едно, две изключения), които да не се занимават професионално с някакъв вид творчество. Като започнем от Владимир Овчаров (брат на нейния дядо) - един от първите български текстилни концептуалисти и дизайнери през 50-те и 60-те години на миналия век, дипломирал се в Китай. Дядото на Калина по майчина линия (Васил Овчаров) е бил професор в Националната художествена академия в София и е автор на едни от най-известните ръчно тъкани от него монументални гоблени у нас, баща ѝ е художник, а нейната майка пък е керамик.

Нека обаче дадем думата на самата Калина и майка ѝ Людмила, за да ни разкажат как не спират да се усмихват на изкуството "да бъдеш себе си" и защо им е все по-интересно да живеят в сегашно време и по нашите географски ширини.

- Какъв е ключът към това да си успешен?
Калина: Да притежавам спокойствието и възможността да правя каквото искам и да има хора, които да разбират и харесват моето изкуство. Омръзна ми от рамкирани изказвания и унифицирани схващания, защото хората у нас са свикнали да си втълпяват, че дадена дреха или аксесоар са прекалено екстравагантни за тях, а по отношение на обноските и поведението - ние българите - масово не поставяме ограничения и допустими граници, което е доста притеснително в немалко ситуации.

- Започват ли хората повече да се вълнуват от работата на младите български артисти?
Калина: Сега покрай магазина наблюденията ми са, че броят на тези, които се доверяват на българските дизайнери и автори на бужута, се увеличава, а това ме навежда на мисълта, че се "вижда светлина в тунела". Безспорно молът е обсебил подрастващите, но има момичета и момчета, които идват тук и с любопитство разглеждат нещата, вълнувайки се как са изработени и колко концептуално изглеждат.

- Има ли мода при аксесоарите?
Калина: Предпочитам да не мисля по калъп, а по-експериментално, затова в малката площ на "Ключ" се подвизават шестдесетарски брошки или деветдесетарски вериги, но иначе от наложените вече тенденции определено ми допада романтиката на винтидж модата.

- Какво те вдъхновява?
Калина: Скуката постоянно да виждам много очаквани и еднотипни бижута, аксесоари и комбинации от цветове и материи. Обожавам кича, той е супер и е неизменна част от изкуството.

- Какво е аксесоарът за теб?
Калина: Дрехата е фон за аксесоара, така че те двете не могат да съществуват и да изпълняват въздействащата си мисия едно без друго. Дрехата е причината, а аксесоарът е поводът визуално нещата да се получат.

- Людмила, ти също се занимаваш активно с изкуство. Какво те кара да обичаш работата си?
- Както дъщеря ми, така и аз съм била обградена с художници, откакто се помня. Майка ми е художник, брат ми пък успя да се реализира много успешно в САЩ чрез картините си. Луксът, който имам, е че правя това, което обичам, за да си изкарвам хляба. От 13 години водя любителски курсове по керамика в читалище "Витоша" и съм възхитена с каква лекота децата и възрастните се разтоварват от всекидневните си проблеми и с голям хъс и заряд сътворяват приказни предмети от глина.

* Разгледайте галерията ни с авторски бижута на Калина Чанкова тук.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти