Ednа късметлийка в Париж

Връчване на наградата на Елеана Киркова (в средата) от екипа на Edna.bg - (от дясно на ляво) Християн Немски, Мария Атанасова, Елена Колева и Лилия Огнянова
Снимка: Георги Димитров-Бруно

Искам да споделя с вас неочакваното ни и вълнуващо преживяване! То запълни с красиви картини и спомени част от нашата лична история. Ако посягайки към първото предизвикателство от играта на Edna.bg си бях помислила сериозно, че щастливката, спечелила голямата награда ще бъда именно аз, това може би никога нямаше да се случи! Не и точно на мен.

Включих се в играта на Edna.bg заради особено приятната за мене тръпка да сътворявам разни неща. Художник съм и радостта от творчеството заради самото него ми е особено близка. А какво още по-хубаво от това, някой да те вдъхновява дни наред и да очаква с интерес твоите творения...

Приех предизвикателствата на Edna.bg като покана за диалог с нас, читателите. Още и като покана да споделим заедно с тях по един много забавен и оригинален начин радостта от първия им голям празник. А колкото до Наградата, тя дойде като неочакван бонус към всичко останало, към удоволствието от самото играене... Колко голям беше всъщност той, щях да осъзная по-късно - бродейки из парижките улици, потопена в уникалната атмосфера и красота на този наистина невероятен град.  

И ето ни и нас в Париж – аз и моят приятел Ангел! Той също участва в играта, но съдбата избра аз да бъда късметлийката, която да се усмихва зад огромния рекламен ваучер и да има щастието да сподели тази радост с най-близкия си човек!

Няма да ви разкажа прекалено много неща за Париж, защото онова, което с най-голяма сила осъзнах още в първия ни ден там беше, че всички описания и снимки са бледи, сравнени с реалното съприкосновение със самия град.

Впрочем, мисля, че това е общовалидно правило – за Париж, за Лондон, за Москва или за който и да е друг град или място по света... То е като да си видял красивата снимка и да си прочел рецептата за някое вкусно ястие в списание – изграждаш си очаквания за него, но само, ако в действителност го вкусиш някой ден, само тогава знаеш какво е реално и дали ти се харесва...

И винаги се оказва повече или по-малко различно от очакванията ти, в положителна или в обратната посока... Ако рецептата се получи перфектно - с манджата, или с мечтаната ти екскурзия, тогава насладата и удовлетворението са наистина несравними. Но даже и нещо да се окаже в не най-точната пропорция, то пак си е истинско и си е твое! Лично твое, завинаги!

За Париж е писано може би най-много от всички останали места по света. Вече знам, че няма нищо случайно в това – не е въпрос на мода или на туристическо клише. Внушителен и красив, невероятно разнообразен и космополитен (дори само заради мащабното туристическо присъствие в него), изпълнен с огромно количество архитектурни и културни забележителности, за които никоя Х-дневна екскурзия не е достатъчна дори само да бъдат обходени...

Ще си призная, че тръгвайки от България, имах известни предубеждения към емблематичните за френската столица места – към Айфеловата кула, Лувъра, Катедралата Нотр Дам – но когато се оказахме там, в истинско съприкосновение с тях, нямаше как да не усетим уникалността на тези места, напълно заслужили славата си.

Съвсем спонтанно решихме да променим първоначалните ни планове да посетим колкото се може повече забележителности. Магнетичната сила, която ни притегли още в първия ден да стоим с часове и да се любуваме на всеки детайл, ни подсказа, че преживяването ни ще е по-силно и по-смислено, ако видим по-малко неща, но позволявайки си удоволствието да им се наслаждаваме по-дълго.

Намеси се и времето, което ни изненада с вятър, дъжд и студ около нулата в края на месец май. А уж го избрахме сред възможните дати, за да бъде колкото се може по-топло... Но както казват, всяко зло за добро – задържахме се по-дълго вътре в музеите, което ни позволи да се докоснем сякаш до самата душа на града - грижовно сбрана и съхранена в безкрайните богати колекции от картини и всевъзможни други творения.

Нали съм художник, нямаше как да пропуснем Лувъра. И открихме, разбира се, отдавна откритото - че един ден не е достатъчен, дори само за да бъде напълно обходен – толкова огромен като площ и съдържание е той!

Притичахме го забързани, с "широко отворени очи", със затаен дъх и с мечтата някой ден да се върнем отново и да останем тук колкото пожелаем...

Един цял ден премина неусетно за нас на забързан каданс от прекрасни шедьоври, сбрани тук от всички епохи и от всички краища на Земята.

Няма как да не спомена Айфеловата кула – не просто, защото е символът на този град. Тя често е обект на крайно противоречиви мнения и коментари. Аз съм от групата на харесващите я - и като уникално архитектурно творение, и като едно много, наистина много високо място, от което цял Париж се вижда на длан. Оказа се, че разглеждането на града от птичи поглед е невероятно увлекателно занимание - дори в дъжд и силен вятър, който клати осезаемо сградата, а и непрекъснато скрива половината гледка пред очите със собствената ти ветрееща се прическа.

Останахме там няколко часа, разглеждайки една по една отвисоко много забележителности, за които със сигурност нямаше да има друга възможност по време на престоя ни. Тук се намести и една малка, но особено вълнуваща за мене случка. Мнозина биха я определили като случайност, но аз съм от хората, които вярват, че няма случайни неща. Докато изписвах със специално приготвеното от България тебеширче името на Edna.bg върху парапета на върха, открих че е останал отдолу стар надпис от туристи, прибавен към първата буква "Е" от името на Еdnа, която буква току-що бях изписала, продължаваше в собственото ми име - Елеана...

Подобни съвпадения винаги предизвикват множество размисли у нас, провокират ни да поскитаме в търсене на отговорите на непознати, но съкровено вълнуващи ни теми - за живота, за всичко случващо се с нас...

Покаченото от дъждовете ниво на река Сена отложи още едно наше желание за някоя следваща парижка визита – бяха спрени туристическите корабчета, с които можеше да се разгледат много от архитектурните забележителности на града. Така се оказахме пешеходни туристи с чадър и камера в ръка, любуващи се на всичко, което срещат случайно по пътя на своето мокро пътешествие... Пак заради почти непреставащия тих дъжд, не можахме да покараме и градските велосипеди "Велиб", на които възлагахме толкова големи надежди за по-бързи панорамни разходки из центъра.

Последния ден на екскурзията оставихме за версайския дворец и градините му – със сигурност, снимките няма да ви покажат реално онова, което видяха нашите очи на живо там. Пищната им красота отвътре и просторната им красота отвън - за първи път през изминалите дни огрявана в кратки мигове от ярките пробиви на слънцето през дъжда и облаците. Сякаш съвсем символично, защото бяхме в дворец, някога принадлежал и на Краля Слънце...

И все пак най-доброто, което може да се каже, е - дано всеки, който се чувства привлечен от тези места, да има шанса да ги посети някога лично - пък дори и да е за ограничено време.

И нека ви разкажа малко и за хората на Париж – ще се съгласите, че един град е не просто сгради и улици, но той е и всичко останало в него, което живее и диша, страда и обича. От спящите нощем бездомници върху топлите шахти пред Пантеона или просяка в метрото, който с треперещи ръце изяде за секунди пакетирания ни сандвич от самолета, до щастливите двойки, целуващи се по мостовете на Сена и закачащи катинарчета за късмет.

Впрочем, туристите са преобладаващото мнозинство, което ще срещнете тук, по централните места на града. Следват ги изненадващо многото на брой тъмнокожи французи, които често са по-усмихнати и лъчезарни от останалите парижани. А аз лично си оформих и една специална, много автентична и любима моя група – старите парижанки! По съображения за уважение към личното им пространство и достойнство, не си позволявах да ги снимам като туристическа атракция (и не мисля, че биха се съгласили), но мога да ви кажа, че това е едно голямо множество от призрачно красиви дами на преклонна възраст: с бистра и нежна като порцелан бяла кожа, незасегната сякаш от възрастта, облечени деликатно изискано, с много финес, излъчващи осъзнато достойнство и някак "маркова" красота. Още един мит - този, за елегантността на парижанките се оказа реалност...

И още едно, малко тъжно сравнение с нашите по-възрастни майки и баби, на които вековната ни икономическа реалност не е позволила нито да развият, нито да запазят подобна естествена и елегантна визия...

Човек наистина трябва да види със собствените си очи огромните мащаби на почти всичко тук – нещо, което задължително се губи при фотографското заснемане. Само среща на живо може да се събуди онова чувство на респект от постиженията на мотивирания човешки гений - онова чувство, което може да ви накара да забравите за принадлежността си към определена нация и вместо нея да усетите глобалната си принадлежност към цялото творящото красиви неща човечество.

А някогашните парижани - онези, построили с таланта и с ръцете си всичко това през многовековната му история, може би ще ви се стори странно, но те сякаш надничат като светли и добри духове от всеки изпипан до съвършенство орнамент по фасадите на града.

Сред цялата залисия от изобилна храна за очите и душата, храната за ядене сякаш беше останала на съвсем заден план за нас – до толкова, че по цял ден не се сещахме за нея. Все пак, успяхме да опитаме малко лакомства, сред които прехваления сладолед Бертийон, считан за един от най-добрите в света. Снимахме съвсем бегло това наше гурме преживяване, поради същата причина, която вече споделих с вас в началото – няма как от "кулинарна" снимка да се докоснете до истинския вкус на някое изкушение.

Но пък се надявам да ми повярвате, че е наистина много вкусен, но все пак не отстъпва на оня приказен сметанов сладолед, който преди много години се продаваше навсякъде из България от едни метални казанчета...

Париж със сигурност остана в сърцата ни като едно вълнуващо и красиво лично приключение! Потвърди почти всички от легендите за себе си, в които сега имахме кратката възможност да се потопим лично. Докосна ни и с магията на град изпълнен с много любов, с романтика и с човешка страст по красивото и непреходното.

Остана още и като едно сбъднато чудо – и ние, както повечето хора, не вярвахме в съществуването на честни игри. Благодарим ви Edna.bg – ние най-добре знаем, колко истинско беше всичко! И колко прекрасно! И че можеше да се случи на всеки друг, но просто този път късметлиите бяхме ние!

Благодарение на вас - на чудесния избор за точното място и на самото решение да подарите някому нещо толкова стойностно!

Едно наистина незабравимо преживяване и предизвикателство за цял живот – предизвикателството да се върнем заедно отново.

Автор: Елеана Киркова

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти