Деца на средна възраст

Деца на средна възраст
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Застаряващите момчета се познават по това, че тениските в гардероба стават все по-малко за сметка на ризите, а остаряващите момичета можем да разпознаем по по-тежкия грим, който опушва очите им. Освен хората, безмилостно е и времето. Само дето времето не прощава.

Модата се мени с всеки сезон, сезоните ловко разменят ролите си, а ние си въобразяваме, че сме същите. Въображението може да бъде творчески аргумент, в останалите случаи отива повече на малките деца. Порасналите деца рядко имат мечти, защото често са имали разочарования. Животът е цар в умението си да ни подлага на изпитания. В един прекрасен миг осъзнаваме, че се събуждаме с "пачи крак" около очите и че рапът вече ни дразни. Животът ни прецаква елегантно, без да можем да му противоречим.

Ако има настояща любов, тя е завинаги. Миналите любови са изгорелите мостове, по които повече не можем да минем, а предстоящите (като всяко друго нещо) са бъдещо несигурно събитие. Настоящата любов към себе си е начин да се справим с любовта към другия.

Избирам си ризата за днес.

Чувстваме се добре в умерения безпорядък, който сами сме си създали. Че все пак нещо се случва, личи по разхвърляните ни обувки и по безкрайните кутийки с грим и пудра. Пием кафе и аз установявам, че все още не си сложила червило.

Порастването ни прави по-спокойни в бързането да излезем навън.

Продължаваме да обичаме прецизно, но ставаме все по-пристрастни към начините, по които го правим. Навиците се множат, ритуалите заемат все по-голямо място – особено вечер. Имаме общ гардероб, сякаш взаимно контролираме промените, които настъпват в лицата ни всеки ден.

Ризата е леко крещяща. Избирам синята.

Случва се да разменим по някоя реплика, но рядко си мълчим на общи теми. Настоящата любов между двама е мълчанието, свързано с приготвянето на нискокалорична закуска и в изцеждането на няколко портокала. Убиваме плодове в името на мълчанието, което продължава по друг начин да ни прави близки.

В никакъв случай не слагаме обувки на бос крак. Хората с по-дълго минало започват да носят чорапи.

Синята риза отива на очите ми. Червилото не отива на тежкия грим, но настоящата любов винаги би изтърпяла подобен компромис.

Навън е лято. Навън животът продължава да се движи със скоростта на светлината и ние се чувстваме добре. Отново четем повече книги и сега предпочитаме записите на Синатра и Бари Уайд. Гледаме се, убиваме портокал след портокал, а дневната ни е убежище за любовна отмора.

А представи си, ако тайно взимам със себе си тениска, която за всеки случай трябва да имам в чантата си. А представи си, ако ти махаш семплата шнола от косата си, след като излезеш навън и тръгнеш в обратната посока.

Представи си! Признай си, че харесваш да правиш така.

Защото аз често го правя. По някое време събличам ризата, слагам тениската и сред стотиците непознати хора в метрото през слушалките гърми музиката на Депеш Мод. Тогава за малко затварям очи и си припомням спуснатите ти коси. Споменът за тях ме избавя от неудобството да си имам въображение на тези години. Макар дълбоко в душата си аз все още да минавам за едно лудо, но добро хлапе.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти