Бремето на самотната майка

Бремето на самотната майка
Снимка: Thinkstock

Адв. Георги Богданов

Въпросът за самотата има различни измерения.

Погледнато в историко-религиозен план, въпросът за самотните майки откриваме още в древногръцката митология. Там разни богове редовно се влюбват в земни красавици, раждат се полубогове, но докато бащите - боговете си стоят на Олимп и пият амброзия или пък сплетничат някъде по широкия свят, то майките отглеждат сами синовете си. Най-често, за да ги изпратят после на война и да станат герои.

В смисъла на горното, може би най-известната самотна майка е Дева Мария, макар и да е имала Йосиф като опора и всеотдаен баща на Иисус. Такава е била цената за това да си майка на божия син...

За това пък, дали Мария Магдалена е станала самотна майка, библията и историческите източници мълчат. Може би, за да не объркат насадените ни от векове представи за майчинството (тайната на непорочното зачатие) и грехопадението.

В нашия разказ богове и майки няма да се преплитат. Тук ще говорим за самотата в социално-битов порядък. За самотата не само като емоционална празнота, а и като липсата на рамо, на което да се опреш.

Самотните майки са продукт на различни обстоятелства. От това да не се знае кой точно е бащата до това да си имал съзнателната воля да родиш дете, което няма да има баща до себе си. Самотната майка е тази, която сама отглежда и полага грижи за развитието на детето си. Не е задължително да не се знае кой е бащата.

Съвременният свят има различни източници на самотата - от това бащата да е починал, до това той да е жив и да е принуден от икономически, етнически, религиозни или политически причини да не е в състояние да бъде до майката на детето си.

Други бащи са посели семето си и после са се разсеяли, когато e дошъл моментът някой да полага грижите.

Самотата не е само за майката. Самотата основно е за детето. То расте без баща. Майката все ще си намери приятел. Явно или тайно ще поддържа някаква връзка. Но детето не може да каже на който и да е било мъж татко. То всъщност има само един баща.

Рядко се случва да не се знае истинският баща на детето. Поне от майката. Нещо повече - по силата на една законова презумпция за баща на детето се счита съпругът на майката, ако то е родено по време на брака или до 300 дни от неговото прекратяване. Това законово предположение, разбира се, е силно оборимо - особено след откриването на ДНК тестовете. Но то внася определен правен стабилитет по определение.

Самотните майки не ползват особени привилегии по закон. Дори, ако изключим дребни детайли, като предимство при записването на детето за детски ясли, спокойно можем да кажем, че не ползват никакви привилегии. Изобщо, законодателството в Република България не е насочено към това да се стимулира раждаемостта - без значение дали в брак или извън него - и така да се преодолее демографският срив. И всичко това - на фона на станалата масова практика хората да живеят заедно, без да встъпват в брак - тази основна клетка на обществото, както пишеше някога в учебниците ни по семейно право.

Майката е винаги известна – древното латинско правило “Mather sеmper center est” намира отражение в чл. 60 от действащия ни Семеен кодекс - поради факта на раждането, както се казва, вижда се откъде идва детето.

При бащата не е така. Произходът от бащата може да бъде оспорен. На първо място съпругът на майката може да твърди, че не е истински биологичен баща на детето. Майката също може да се впусне в една съдебна одисея, за да докаже, че детето, което е родила, докато е била в брак с един мъж, не е заченато от него. Тя има това право до една година след раждането на детето, ако успее да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга ѝ - например, той е бил на работа в чужбина, живеели са фактически разделени, живеели са заедно, но без да консумират брака си или пък той е придобил стерилитет или импотентност, възпрепятстващи извършването на съвкупление.

Накрая и детето има правото да оспори факта за това, кой е истинският му биологичен баща и може да упражни това си право до една година от навършването на пълнолетието си. Тоест до навършването на 19 годишната си възраст.

Оспорване на бащинство не се допуска, когато детето е заченато и родено при асистирана репродукция и съпругът на майката е дал писмено съгласие за извършването ѝ.

Установяването на произхода от бащата не ви гарантира другар в живота. Казано с други думи, установеният баща едва ли ще бъде човекът до вас. Последица от неговото установяване обаче, е поне определена финансова ангажираност – бащата е длъжен да плаща издръжка. Установяването има и наследствено-правни последици - детето ще наследи така установения баща поне по силата на закона, наравно с останалите му низходящи.

Иначе казано, установяването на произхода от бащата винаги изисква определено активно поведение. То не става само чрез морален повик - нужно е и съдебно решение.

Това съдебно решение никак не ви гарантира излизане от самотата. Онази, която един гениален писател беше определил, че понякога продължава 100 години.

Защото щастието винаги е миг. Самотата продължава поне една вечност...

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти