Блага Димитрова е сред най-обичаните и четени български автори и няма как да е иначе. Тя е писател с усет към всичко онова, което вълнува човешката душа.
За нея може да се каже много, но е най-добре да оставим думите ѝ и талантът ѝ да говорят вместо нея.
Днес ще ви припомним един от най-докосващите ѝ стихове:
***
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.
***
Добави ни в предпочитани източници в Google
