От момчето, което не можеше да реши дали е българче или германче, до шеф-готвача, който е готвил за Бил Клинтън, Ангела Меркел и Шарън Стоун — пътят на Андре Токев винаги е бил смесица от дисциплина и импровизация, вкус и философия. Пред Мариян Станков – Мон Дьо, шеф Андре Токевнес говори откровено за детството, славата, падението и втория шанс.

Ако можеше да промени една своя черта, за да бъде „по-лек за хората“, Андре казва, че това би било стремежът му винаги да изпреварва събитията.

„Все бързах, все гледах напред. А с времето разбрах, че понякога трябва просто да си тук — в момента, в вкуса, в аромата, в човека пред теб.“

Детето в него не си е тръгвало

„Не, не си е тръгвало. Мисля, че от време на време трябва да слагаме детските очила, за да виждаме по-честно света“, казва Андре.

Той вярва, че живеем в „едно голямо шоу“, където именно детската честност може да върне баланса.

„Като дете беше трудно — в България бях немец, в Германия — българин. Но дъщеря ми даде най-мъдрия отговор: ‘Аз съм дете.’ Това ме научи, че не е нужно да избираш страна — можеш да си просто човек.“

От майка си и баща си е наследил трудолюбието и свободолюбието. А животът му в Алжир, където учи френски, отваря врата към голямата мечта — да стане шеф-готвач във Франция.

Снимка: NOVA

Професия с вкус на достойнство

„Когато записах за готвач, половината ми роднини не можеха да повярват. ‘Той толкова езици знае, а ще стане готвач!’ А аз исках да покажа, че тази професия е престижна. И че с нея може да се стигне далеч.“

И стига до кухнята на световни лидери и холивудски звезди. От диетичното пиле на Шарън Стоун до пастата, която Вал Килмър не спирал да поръчва.

„Най-скъпото нещо е човекът до теб — ако не си го купил с пари.“

В кухнята на властта Андре вижда и нещо друго — човечността.

„Готвил съм за хора с пари и власт, но най-скъпото нещо остава онова, което не можеш да купиш — човека до теб.“

Мечтата за „Мишлен“ България

„Имаме потенциал, имаме талант. Нужно е само единство. Не да се мерим кой е по-велик, а да работим заедно — готвачи, фермери, министерства. Ако унгарците можаха, можем и ние.“

За нощта, в която името му стана заглавие

През ноември 2021 година България гледаше едно видео — кола, криволичеща по „Цариградско шосе“, и шофьорът беше той.

„Не мога да го обясня така, че хората да го разберат. Имам черна лента в съзнанието си. Но най-тежко беше за близките. Малката ми дъщеря беше първата, която ме видя след това. И просто застана зад мен.“

Популярността, казва, има цена. И той я е платил.

„На какво миришат дните без свобода? На размисъл. Не се изгубих, но се разпокъсах. В желанието си да угодя на всички — работа, медии, семейство — се разпокъсах. Но в онези дни разбрах, че хората ме уважават не защото съм известен, а защото съм нормален.“

Вторият шанс — като второ сготвено ястие

„В живота, както в кухнята, винаги трябва да има втори шанс. Ако си загорил манджата, просто я сготви по-добре следващия път.“

Той признава, че 2021 година е била неговото „загоряло ястие“. Но оттогава семейството му е станало по-сплотено от всякога.

„Прошката има две менюта. Едното е дегустационно — за да покажеш всичко, на което си способен. А другото е простичко — да събереш приятели около масата и да споделите. Това е истинската прошка — споделена, човешка, с вкус на обич и втори шанс.“

Снимка:

„Любовта след подобна случка става по-силна. Когато ти отнемат нещо и ти липсва — то ти става още по-мило.“

И може би точно в това се крие тайната рецепта на живота според Андре Токев — дисциплина, импровизация, прошка и любов. Всички подправки, от които една човешка история може да има вкус на надежда.

Целия разговор гледайте в YouTube канала "Храмът на историите".

Добави ни в предпочитани източници в Google