"Искам да говоря, защото съм оцеляла!  А това е най-прекрасното нещо.  Невероятно хубаво е да живееш.  Мога да цитирам една фраза от стих на Недялкo Йорданов, нашия поет:  „Светът е прекрасен, светът е чудесен.  Светът има нужда от моята песен.”

Така започва емоционалното интервю на Сашка Васева пред Мон Дьо в новия епизод на подкаста "Храмът на историите".

„Това, през което преминах, беше прелом. И в миналото остана онази Сашка,  която искаше повърхностни неща, меркантилни.”.

След нейната „среща със смъртта”, певицата е одухотворена и смирена, но с все толкова позитивен поглед към нещата от живота. 

Звездното минало  

Пред Мон Дьо легендата на поп-фолка в България  се връща към първите си години на сцената и без притеснение разказа за времето, в което е градяла образа си на „дива на попфолка“. 

„Времената бяха такива, че човек се изкушава да се понесе по вълните. Бях просто гола, нахална и млада“, признава певицата. 

Васева си спомня с благодарност и за уроците на Стоянка Мутафова:

„Стоянка Мутафова ме научи A и Б на шоу бизнеса. Всичко, което ми показа и как се прави. И ми каза да забравя срама. И аз станах доста безсрамна.“ 

Днес обаче певицата гледа по-зряло на преживяното. 

„Журналистическата гилдия търсеше любовните афери, някакви неща, а в моят живот нямаше какво да бъде изписано“, казва тя и с усмивка добавя: „Ако тогава бях по-мъдра, нямаше да правя така с блузите си, нямаше да ги вдигам. Лудо беше това, но аз съм дива.“

Не крие и, че съжалява за някои от нещата, които е правила и показвала, тъй като това е нещо съкровено, което трябва да се пази за любимия човек и не бива да се "пръска навсякъде".

Снимка:

Голямата любов

Сашка Васева сподели и за първите си големи емоции в живота — тези, които не са от сцената, а от сърцето. 

„Първата ми любов е като бях на 17 години. Той замина да учи в Милано, академията за художници. Баща му е италианец, майка му е българка. Не ми написа нито писмо. Върна се от Италия и доведе италианка“, разказва певицата.

Съдбата ги среща отново години по-късно на улицата в Дупница: „Той каза — кажи при Мон Дьо, че аз съм те рисувал, и това е художникът, който е нарисувал Папа Йоан Павел II. Имам две картини — едната е неговият абстрактен поглед върху мен. Там съм гола.“ 

Васева не крие, че винаги е предизвиквала силни реакции у мъжете:

„Имало е мъже, които се опитваха да ме пречупят, защото не понесоха силата ми. Затова имам песен — ‘Не искай да бъда друга’.“ Днес тя гледа напред: „Ако живееш със спомени, значи остаряваш. Не живея със спомени. Искам да бъда щастлива сега.“

За отношенията с бащата на децата й

По отношение бащата на децата ѝ, тя е категорична:

„Отношенията ни не са приключили. Другари сме. Когато бях зле, той се обърна към цяла България. Аз го безкрайно уважавам. Дори да не ме беше спасил, пак огромното ми уважение — че той е баща на децата ми.“

Разказва и с усмивка за сина си: „Моят син за мен казва: ‘Мамо, да, много те харесвам сега — умиротворена, одухотворена. Но никога не се знае кога ще залепи релето.’“

За щастието от малките неща

Когато се събужда сутрин, Сашка търси простите чудеса:

„Когато се събудиш и светът все още е размазан, първото нещо, което искам да видя, е Рила планина. Обичам я много. Това е моята любов — Рила. Всичко искам да видя, искам да видя птиците в полет, в далечината.“

На финала на разговора тя се усмихва с типичното си чувство за хумор:

„Ако името ми утре попадне в учебник по музика, нека под снимката пише: ‘Народен будител’. Шегувам се, не се виждам в учебниците. По-скоро историята, и това, което искам да остане след мен — тепърва ще го напиша.“

Какво още разказа Сашка Васева пред Мон Дьо, гледайте в YouTube канала "Храмът на историите".

Добави ни в предпочитани източници в Google