Днес искаме да ви вдъхновим с прекрасното стихотворение на голямата българска поетеса Станка Пенчева. Думите ѝ ни карат да се замислим и ни напомнят за ценности, които все по-често ни се струват отдавна забравени. 

Без повече предисловия, просто четете...

***

Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят.
защото някого е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
са вземали от тебе –
значи си богат.
А взелият е беден.