Всички влизаме във връзка с отворени обятия, розови очила (за себе си и другия), дори и да сме плахи и предпазливи. Не можем да знаем как ще се развият нещата и рядко познаваме човека толкова добре, колкото само интимните взаимоотношения могат да ни покажат.

Така започна миналата ми връзка: случайна среща под ореховата сянка на хотелска градина. Веднага имаше химия и тихо разбиране между двама ни. Последваха години, в които ту бяхме разделени от физическо разстояние, ту живеехме заедно. И когато най-накрая заживяхме заедно за по-дълго, открихме колко е трудно всъщност да си способен на истинска близост.

Отначало всичко беше прекрасно. Не прекрасно като от приказка, но прекрасно в смисъла на човешко разбирателство, обич и подкрепа – неща които напоследък са рядкост. Бяхме много щастливи, че сме се намерили и че най-накрая сме заедно и се сгодихме. На повърхността всичко изглеждаше страхотно. Но и двамата така и не се научихме, че любовта, която сами не можем да си дадем, не можем да дадем на друг.

Ето как разбрах, че всичко между нас е приключило и, че трябва да сложа край преди да е прекалено късно. И съм сигурна, че много от вас са изживели или живеят в такава любов.