Ухажването наобратно

Ухажването наобратно
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

През години, в които бях редактор в лайфстайл издания, през погледа ми са минали какви ли не текстове за това как да се обвържем, как да се подлудяваме един друг в леглото, как да спасим връзките и браковете си... В общи линии как да държим другия на късата каишка.

Онова, което определено липсваше, сякаш е някаква страшна анатема, е темата как да се разделиш с някого. Ей, така пичовски, с уважение и така че да запазите достойнството и на двамата. Така че да не таиш към него неприязън, а топли чувства за преживяното заедно. Да си тръгнеш от връзката със съзнанието, че имате различни сценарии за нещата, но това не пречи да сте си благодарни един на друг за споделените моменти заедно.

И понеже ми лисваше такъв текст в цялата купчина западни списания, които държах на бюрото си, взех, че сама написах такъв текст. И това беше един от първите ми авторски текстове по темата за взаимоотношенията. Но редакторите все пак настояваха вътре да присъства "голямото страдание". Уф, добре, прекарах го през тази призма и пак доста време мина, докато излезе публикацията, защото на всяка оперативка ми повтаряха, че моите оптимистични акорди - това че има защо да обичаш всеки, с когото вече не си, просто така, заради това че е бил важна част от живота ти, просто не са верни.

Никой не прави така.

Тогава бях млада и не бях в позиция да споря с каките, но сега, когато съм още по-млада, съм все по-сигурна не само че е по-добре така да се прави, а че само тогава можеш наистина да приключиш с негативите от връзката си с някого. И наистина да се освободите един от друг. Всяко чувство на неприязън, тегавост, нежелание да си около човека, с когото си имал своите съкровени дни, нощи, месеци, години... означава, че връзката ви не е приключила. О, не се надявайте или плашете излишно – не в онзи смисъл, че отново ще се съберете. А в смисъл, че между вас ще продължават да съществуват енергийни нишки...

Наричат ги още "нишките на страха",  които влияят на всички следващи връзки, в които ще се озовете. И ще има да се чудите защо не ви се получава, защо тези чисто нови и приятни отношения, които възникнаха така весело и приятно изведнъж си показват рогцата. Извикват спомени и емоции, които  никак не са присъщи на ранната й фаза, нито пък отиват на новия човек в живота ви.

Обикновено го наричате "лош опит" или просто  "аз съм гърмян заек", "старо куче", "хайде сега, големи хора сме, знаем си номерата". Аз пък бих попитала: колко да си ги знаем, като в главата и емоциите си имаме само сценариите на филмите, които вече сме гледали? Колко да си ги знаем, ако приемем всяко ново приятелство или връзка като чисто бял лист, върху който сме свободни да нарисуваме каквото си искаме...  

Или нещо, което винаги сме искали, но не сме имали технологично време заедно, за да го преживеем в предишните си връзки? Колко много ограничаваме собствения си потенциал да споделим онова, което сега ни вълнува с други хора като предварително го напъхваме в калъпа на страховете от вече преживяното? Ако искаме да минем на другата страна на улицата, когато видим бившия любим или любима, то все още сме свързани – с онова, с което сме позволили да бъдем наранени. И то ни е в багажа. И ще се настанява на дивана  на всички наши следващи  съкровени моменти.

Добре де, ама как да се освободя? Има си техники и за това, но онова, което аз практикувам много успешно, за да не ми се налага после да се връщам назад и да чистя авгиеви обори, е "ухажването наобратно".

Всички знаете, че има един момент, в който се усеща, че

а) от това връзка няма да се получи
б) тази връзка си е изпяла песента и всяко ново пускане на плочата удължава агонията и внася в емоциите ни ненужен сантимент към нещо, което е било или е могло да бъде, но му е отминал моментът.

За протокола: със сексуални хватки тези неща не се спасяват. Сексът е хубав, вълнуващ и вдъхновяващ единствено, когато има хармонично съгласие и по отношение на общия път и начин на живот. При всяко друго дисхармонично положение работа му е да активира още и още подводни камъни и недоразумения и да ви потопи във въртопа "подозрителност", "ревност", "амбиция за притежание". Затова и толкова хора, включително здрави и прави мъже, напоследък предпочитат да го избягват  (световна статистика).

Ухажването на обратно е да уцелиш момента, в който се появи паразитна емоция и да я трансформираш без бой. Внимателно и нежно да направиш "поворот" (термин от ветроходството – моментът, в който превърташ платната така, че вятърът да ти помага да следваш твоята посока, а не да го оставиш да те води накъдето той си знае) и да хванеш "онзи вятър", който не изглежда страшен, а приятен и съвсем неангажиращо не те отклонява от твоя си път.

Това, което е важно при ухажването наобратно е, че номерът не се получава, ако хитруваш или го правиш с надежда да изнудиш другия да "клекне" пред твоите неустоими стратегии да го привържеш към твоите представи за връзка. А да си готов да се разделиш с онова, което те угнетява, дори и това да означава "край на взаимоотношенията", на секса, на прегръдката в съня.

Да си признаеш честно, без срам и страх какво те е накарало да изпитваш дискомфорт и категорично да заявиш, че така ти няма да продължиш. Но не с онова нацупеното "довиждане", след което очакваш да те подгонят. А истински да пуснеш ситуацията. Не защото искаш да променяш някого, а точно обратното -  защото ти е приятно да обичаш този човек. Не да воюваш с него и разбиранията му за света.

Тогава идва и моментът на ухажването наобратно – да се върнете постепенно и с деликатност към онази точка, в която сте се харесвали непредубедено и чисто, като продължите да флиртувате по онзи начин, по който се приближавахте, само че наобратно – за да се разделите без болка. Без амбицията за притежание. Дори и когато изглежда като съвсем истинска раздяла с някого – често това си е точно така, в процеса на ухажването наобратно истинската раздяла е единствено със собствените ни травматични модели.

И когато го осъзнаеш, няма как да чувстваш повече този човек като поредния "враг" в редичката "всички са еднакви".
Не, не са. Те само отразяват "еднаквото", което продължава да бъде в собствения ни багаж. И представяте ли си колко много трябва да ни обичат на едно друго, неосъзнато ниво, за да се съгласят да играят ролята на "поредното гадно копеле" само и само да пуснем пустия багаж на собствената си уязвимост?

Тази картинка обаче се разкрива само и единствено, ако си готов да направиш голямата "жертва" – да се откажеш от амбицията за завоюване и притежание.

И после квооооо? Няма как да се прогнозира – може пътищата отново да се слеят в някакъв момент, може да се разклонят в много различни посоки. Каквото и да стане, важното е, че не сте позволили отровата да остане у вас, нито сте я предали в сънищата на другия човек.

Само тогава онова, което ще привличаме от тук насетне, ще бъде все по-адекватно на истинската ни природа, която иска да се радва, да обича. И да си играе с другите "деца". 

За любимият ми принцип – "хайде да си играем заедно", следващия път. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какви бижута носите?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент