Трябва да обичаме!

Трябва да обичаме!
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Вкопчваме се във всяко удоволствие на живота. Вкопчваме се в самия живот така, както листата на дървото до последно не искат да се предадат на есента. Разбирам ги. Техният триумф си отива с първия по-сериозен вятър.

При нас хората е същото: когато осъзнаем, че вятърът ни брули в лицето, осъзнаваме началото на края.

Естествено е да бъдем зависими от жаждата си за въздух. Навикът да живеем притъпява емоциите ни и ни отдалечава от нуждата да ценим всеки миг, който си отива преди нас самите.

Виковете към облаците понякога могат да бъдат отчаяни, стига да не се предаваме на отчаянието твърде рано.

ТРЯБВА да обичаме някого или нещо. Без подобна обич ние сме обречени на много по-зловеща смърт. Какво може да кара сърцето да бие, ако не любовта? Как щяхме да познаем възторга, ако душата ни не познаваше страстта и вдъхновението да подели живота с някого?

В този ред на мисли, преди няколко дни отворих книга с разказите на Катрин Мансфийлд. В един от тях тя казва нещо по повод потребността да обичаме, което и аз осъзнах преди много време: растенията не са способни на съчувствие. Понякога красотата на света е част от божествената ирония – едно растение може да носи наслада, но никога не би могло да ти проговори.

Тишината с растение си е самота в най-чист вид.

А любовта без споделяне е невъзможна.

„Какво ще правиш сега цял ден, след като вече прочете вестника?“ – старец пита друг мъж на неговите години. В отговор с усмивка четящият вестника казва: „Ще си водя записки“.  Усмивката му е толкова голяма и искрена, че вятърът със сигурност би заобиколил лицето му.

Има над какво да се замисляме, докато сезоните неумолимо се въртят в омагьосания кръг на краткото ни съществуване. Във всеки случай, станах свидетел на ситуация, каквато рано или късно чака всеки от нас.

Поуките са навсякъде, просто трябва да имаме очи за тях.

Та си мисля: Знаете ли от какво наистина имаме нужда? От усмивки! Лицата ни не трябва да предизвикват бури. Те трябва да бъдат истински щастливи, особено ако има кой да ни покаже блясъка на счупено стъкло. Защото, както казва Чехов, не се нуждаем да ни се казва, че  луната свети.

Навън е пролет. Зеленото превзе короните на дърветата, а вятърът издуха цветовете на вишните. Люляците ще прецъфтят също толкова бързо, защото около нас нищо не се случва на забавен каданс. Струва ми се, че трябва да обичаме бавно, но наистина да обичаме НЯКОГО.

Защото повечето НЕЩА само плакнат очите ни преди да осъзнаем, че за обичане е станало твърде късно.

Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:

Обречени да познаем радостта

Жълтият цвят привлича любовта

В деня на думата "благодаря" - за какво да (си) благодарим

Здравословният егоизъм да обичаш

На задния фон нещо ново

Сто години доброта

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент