Първите илюзии за любовта през интернет

Първите илюзии за любовта през интернет
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

„Няма начин да не те зарият с писма от цял свят, ще видиш, че няма да смогваш да им отговаряш“.

Това беше една от най-често срещаните теми на разговор в началото на този век. Не всички имахме домашен интернет все още, компютри – също. Но все по-често се случваше някоя приятелка да закъснее за среща или да се измъкне рано от някое парти, за да прескочи до компютърните клубове, в които хлапетата играеха в мрежа, а по-възрастните хора ровеха из сайтове за запознанства и завързваха контакти с непознати.

В началото на този феномен, се бях учудила, че не само необвързаните, но голяма част от приятелките със сериозни връзки, създаваха свои профили в подобни сайтове, барабар с цял нов паралелен виртуален живот в собствената си глава. 

По време на онези първи години, в които започнахме да се свързваме през интернет, илюзиите за света извън „европейска провинция“ България, все още бяха големи.

Интелигенти и готини жени, с престижни професии и финансови възможности да пътуват, тогава смятаха, че през екрана на компютъра могат да достигнат съвсем лесно до света на богати, красиви, самотни мъже, на които им е писнало от общия кръг познати, точно както на нас ни беше писнало.

Че тези мъже са самотни, не защото нещо им има, а заради отчуждението в онзи, техния свят. Заради етикета да уговаряш гостуването у съседи предварително, да не заговаряш самотни дами в бар, че току виж те арестували или пък защото живеят в отдалечена къща в швейцарските Алпи, където коза не минава, камо ли жена...

Такива неща си мислехме тогава. И как тези богати, красиви, самотни мъже попадат на софрата на интернет предлагането на красиви, интелигентни и не чак толкова богати жени, които откровено искат любов и са далеч от мисълта да го осъдят, ако започне да се интересува как, защо и колко много им се прави секс.

Нещо повече – готови са тръгнат вдруги ден за Италия, Гърция, Франция, Холандия, Германия, Лондон... стига той да поеме самолетния билет и хотела. А в онези години и да изпрати покана за виза. Този момент също беше важен за поддържането на илюзията.

Много смешни приключения са ми разказвали. До едно разочароващи. Често се оказваше, че интернет любовникът с големи възможности, е някое обикновено момче с посредствен доход в неговия свят, което е самотно, защото по принцип му е трудно да върти гаджета.

Слава богу, сред приключенията на моите приятелки, няма нещо драматично, свързано с насилие, въвличане в трафик на жени и други проблемни подхлъзвания, типични за мечтата, наречена „да живееш в белия свят“.

Напротив, има истории, които дори се водят със щастлив край. Но те се случваха предимно на онези, в категориите „older“ (по-стари). За много 60-годишни жени, сайтовете за запознанства, се оказаха перфектното място, където те се запознаваха с някой симпатичен вдовец от белия свят и не си губеха времето да се доверяват на пенсионната реформа у нас, а се посветиха на спокоен пенсионерски живот в китни градчета и селца из Европа.

Започнаха да отглеждат цветя и да садят домати по чужди земи, но пък подпомагаха семействата на децата си тук с някой и друг лев. И до ден днешен се чувстват добре от своя избор.

Но за младите мацки в разцвета на 30-те, каквито бяхме ние тогава, запознанствата по интернет бяха обещание за приключение, не за пенсиониране. И когато някоя приятелка заминаваше с тоалетите си за барове и ресторанти и високите си токчета, обикновено се връщаше по маратонки или домашни чехли заради подпухнали крака от обикаляне по паркове и пейки. Зажадняла за шкембе чорба от ядене на диетични сандвичи.

Оказа се, че нашият начин на живот от онези години – да бъдем всяка вечер някъде, да минаваме през бара, в който срещаш „цяла София“, в белия свят въобще не съществува. Има го в някои по-топли държави донякъде, но както тогава коментирахме на женска приказка:

„... ако искаме да живеем там, така както тук, трябва да общуваме с хора много под нашето ниво, да ядем боклуци и да бъдем в тяхното общество на лузъри. За да имаме достъп до средата и статута, който сме постигнали тук, не може просто да сме омъжени за някой добър човечец от средната класа, а да бачкаме здраво, да пътуваме километри до малката си скъпа квартира и евентуално в петък да имаме сили само да припаднем в някой бар. Не. Не искаме това“.

От гледна точка на този поглед назад, ми се струва, че това бяха години, в които за нас започна да става много по-важно да изживяваме мечтите си, отколкото да изживяваме любовта си. Те може да са били пясъчни замъци, но няма значение, искахме да отидем и да ги докоснем. Не страдахме, че се срутваха.

Колкото повече въздушни кули се срутваха, толкова повече стигахме до сърцевината на истинската причина, която ни е теглила и дърпала към това наивно приключение. Ще се повторя и потретя, но истинската причина е навлизането в още по-дълбоки пластове на общуването.

Когато поутихна ентусиазма за пътуване, настъпи времето на чата. Не се виждахме и бяхме анонимни, но само като си помисля какви неща споделяхме за скритите си фантазии и копнежи, за болките, за убежденията, за раните и страстите си. И това вече не бяха неща, които някога ще си говориш с приятелка очи в очи.

Това бяха все неща, които дори не подозирахме, че си живеят скрити в подсъзнанието и диктуват онези избори, които сме склонни да наричаме: „Защо на мен, защо сега?“. Настъпило беше времето на първото голямо свързване с различни хора от света, което започна да посява семената на осъзнаването, че каквато и да е културата и произхода ни, какъвто и да е социалния ни статус и мечти, дълбоко в себе си, сме толкова еднакви, че ако го осъзнаем преди да сме съзрели за това разбиране, то би могло да бъде стряскащо и плашещо дори.

Но за огромната роля, която изигра ерата на любовта през интернет, вече съм писала. И продължавам да смятам, че ерата на голямото разголване в интернат, беше и първата вълна на ерата на голямото себепознание. Че тогава човечеството извърши най-масовата психотерапия на подтиснатото си неудовлетворение от това, което е очаквало да бъдат интимните му връзки, но те не са.   

След нея, женските ни разговори поеха в друга посока. И не винаги само на приказки.

Още от същия автор:

На женска приказка през времето

На женска приказка през времето: II част

Разговорът като секс

Поуката от тайните тефтери

Мъжете плащат вечерята, жените инвестират във връзката

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент