Ни напред, ни назад

Ни напред, ни назад
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Откакто подхванах темата за приятелството като алтернатива на отношенията, които обикновено наричаме "интимни връзки", все повече мои познати започват да ми споделят, че когато нещата се развиват като приятелство им е много по-леко, забавно, приятно. Появят ли се сексуалните желания и претенции, настъпва известен конфуз. Други, сякаш дълго крили срамна тайна, с облекчение си признават, че във връзките и семействата им от години леглото не се е вълнувало от страстни нощи. И това ни най-малко не им пречи да се обичат.

Да чувстват принадлежност един към друг, да си гледат децата и още по-милото - да спят прегърнати. И като четат хиляди статии, свързани със секса и поканите за всевъзможни курсове на тази тема, изпитвали известни подозрения, че нещо не им е наред или... по-скоро обратното. Както каза една приятелка, която никога нищо не е съумяло да я вкара във филма с "подценяването": "Като гледам колко хора смятат секса за някаква панацея за взаимоотношенията, докато хората се ревнуват, събират и разделят, страдат един за друг... се чудя какво ми е наред след като такива неща не ми се случват". А тя е с мъжа си от 20 години.

След като изкара едни доста бурни студентски години, избра да се омъжи за най-добрия си приятел от гимназията. Те обаче не са представителна извадка. И не са изключили напълно секса от живота си, просто това никога не е бил решаващият фактор в отношенията им. Но така или иначе, техният тип връзка е по-скоро изключение.

Дори и аз се учудих обаче, когато едни прекрасни, красиви и много приятни момичета около 30-те ми казват, че им е много тъпо, защото макар искрено да обичат половинките си, гледат да поддържат сексуалните отношения на нивото на санитарния минимум. И което е още по-интересното, чувам, че все по-често съществува и обратния казус – мъжете да нямат отношение към това.

Преди много години моя бивша колежка, току-що започнала връзка с много симпатично момче, беше много притеснена какъв му е случаят, когато той й казал, че в предишната си връзка никога не е правил секс. Тя се чувстваше сякаш иска да го изнасилва. По една от онези случайности, които вече се наричат "синхроничност", точно тогава получихме пощата с новите западни списания и в едно от тях темата на броя беше "асексуалността".

Бяха интервюирани много двойки, които си живееха много приятно без секс. Имаше мнения на психолози, дори модната сесия беше на тази тема. Спомням си, че тогава тя поиска да разработи темата и за нашето списание, за да намери собствените си отговори. Опитахме да открием такива двойки тук, но в онези времена хората не бяха много склонни да си отварят будоара и макар че намерихме, те не се съгласиха да бъдат снимани и да философстват за своя избор.

А и много от тях споделяха битуващото мнение, че може би нещо не им е наред. Колкото до мен, приех, че и такива отношения съществуват. Все пак официалната статистика сочи, че 1% от населението на Земята е асексуално, което означава, че явлението не е чак толкова масово. Така че продължих да си изследвам сексуалната култура и съвсем забравих за малцинството асексуални хора.

Започнах да си спомням едва миналата година, когато около мен се появиха новите млади приятелки, чиито връзки все повече започнаха да разархивират от паметта ми онези истории от западното списание, посветено на асексуалността. А когато наскоро и моя позната, модератор на взаимоотношенията между семейства, които се развеждат, сподели, че след раздялата заживяват в чудесни приятелски взаимоотношения, сякаш им олеква, че вече не трябва да покриват някакъв общоприет стандарт на поведение, започнах да си давам сметка, че онзи процент явно се е вдигнал.

Явно се е увеличил броят на хората, които чувстват по-стабилна човешка опора в приятелството помежду си, отколкото в класическата интимна връзка. И все по-често няма две мнения по въпроса, че хората си имат повече доверие и по-спокойно развиват отношенията си и партньорството, свързано със сходните си цели и интереси, когато сексуалното желание не е водещо във връзката им.

В една компания наскоро се разприказвахме за зодии и кой какъв бил според това. Дружно стигнахме до извода, че дори когато правим преценка за някого през този фокус, "ужасните зодии" се свързват с хора, с които сме имали някаква драматичност в любовните отношения. И същите тези "ужасни зодии" моментално получават амнистия, когато кажем, "но като приятели са просто чудесни". И една приятелка мъдро заключи: "Когато сложиш скафандъра за дълбоко гмуркане, всички са ужасни... Все ще откриеш някаква гадост, я за себе си, я за другия, няма значение. А то като се влюбиш и забъркаш секса, това се случва – гмуркаш се надълбоко. И по някое време въздухът започва да не ти стига. Трябва много добре да знаеш колко време можеш да престоиш там, за да оцелееш".

Давам си сметка, че това с асексуалността все още е по-скоро крайност, но пък много ми хареса изказването на жена на име Алексис, която е много активна в онлайн обществата на асексуалните хора: "Едно от предимствата на това да се осъзнаеш като асексуален е, че по този начин хората се освобождават от чувството, че трябва да отговарят на определени стандарти. Това им помага да станат много по-близки до много от своите приятели. Започват да третират връзките си по-скоро като приятелства, а приятелствата повече като връзки. По определен начин те се опитват да премахнат думата "просто" от израза "просто приятели", тъй като едно приятелство не трябва да бъде по-нисша връзка от романтичната. Обществото те кара да мислиш, че целта в живота ти е да откриеш конкретна романтична връзка. В края на краищата ние трябва да изграждаме емоционално близки връзки с всички около нас".

Колкото повече мислех върху това изказване, толкова повече си спомнях в какъв бяс съм изпадала, когато някоя връзка с прекрасен потенциал за приятелство се е превръщала в предателство единствено заради онова "нахлузване на скафандъра". Колко пъти чудесни взаимоотношения и творчески проекти са се препъвали в нечия обида, че тая работа със секса няма шанс да се получи. Колко пъти съм разигравала театъра, че съм много влюбена в някого, само за да внуша на приятелите, с които обичам да излизам, да се забавлявам, да се смея, да споделям интересите и идеите си, че това, че не ги искам като мъже не е лично.

Каква загуба на време е онзи период, който трябва да мине след раздяла, докато се освободим от илюзиите, които сами сме си създали, за да се възстановим от някоя глупава травма и да подновим чистотата на радостното си общуване... Наистина не мога да повярвам, че си го причиняваме само заради секса. И в същото време все още не мога да си представя интимна връзка без този компонент. На това положение му се казва "ни напред, ни назад". И мисля, че много хора са в тази точка на преосмисляне на отношенията си със света. Разбира се, сетих се и за много смешни истории, покрай този преход от интимност в приятелство, но някои от тях ще разкажа другия път.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент