Най-добрият учител по любов

Най-добрият учител по любов
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Мога да го кажа с едно изречение и да приключа с този текст на бърза ръка. Най-добрият учител по любов си самият ти. Точка.

Ако това е статус в социална мрежа, на бърза ръка ще събера 193 харесвания по единствената причина, че звучи добре и поне за малко създава усещането, че както и да се чувства човек в интимния си живот, на практика не е в някаква голяма грешка, ако обича така, както си умее. Точно тук обаче е повратната точка, в която от учител на себе си, можеш да се превърнеш във враг на себе си.

Защото, уф, вече стана банално, но няма по-добро определение, защото всяка една драма, която възниква във взаимоотношенията ни зависи на първо място от това как обичаме себе си и уважаваме ли това усещане.

Какво се получава обикновено, когато стане дума за тази прословута любов към себе си? Склонни сме да я бъркаме с разнообразни изисквания и очаквания, които имаме към другия човек. Когато флиртът от първите дни с постоянни обаждания, внимание и харесване, поутихне и ежедневните навици се намърдат в отношенията, като отнемат от времето за интимност, се появяват и съмненията, притесненията, взирането под лупа за детайли, които сякаш не са достатъчни, за да вярваме, че все още сме толкова желани и обичани.

Точно в този момент типичната градски тип връзка между "големи хора", лесно може да се приплъзне в релсите на помисли от типа "ами, майната му". Или в заместване на неосъществената близост със срещи с приятелки, с това "да го ударим на живот", с шопинг, с разни други глезотии, които идват да покажат колко много се обичаш и цениш, колко много си готова да похарчиш за себе си, докато през 5 минути телефонът се поглежда..., но фронтът сакън да не се обадиш първа, геройски се удържа.

Всичко това, което описах, може и да ви изглежда като поведение, типично за 7-ми клас, но повярвайте ми, то е съвсем присъщо и дори утвърдено като навик почти равен на житейска мъдрост от жени, които отдавна са подминали и гарата на своите 35 години. Не искам да казвам и какви тръпки ме побиват от клишето: "той трябва да те завоюва". Ало, плячката, като ранена кошута ли искаш да си изживееш живота? – винаги ми се е искало да попитам жените, които достолепно и с неподозирана важност казват това изречение. Олекна ми, казах го за първи път на глас.

Подобно поведение би могло да бъде адекватно в онези времена, в които е било важно жената да е относително девствена, относително зависима от мъжа за своето оцеляване, относително неравнопоставена по отношение на комуникацията с него. Сега обаче, когато това да отидем в леглото е еднакво важно и желано от двамата, когато всеки е способен да работи и да се погрижи за прехраната и прането си и когато взаимоотношенията не само женска тема на разговор, е доста нелепо да се държим един с друг като ловец и трофей.

Сега, когато приятелството между мъжа и жената е нещо съвсем естествено, е малко грубо да го изолираме от отношенията, които приемаме като интимни. Малкото неудобство е, че в нас се обаждат като ехо тези стари навици. А те са съвсем неуместни.

И в този случай любовта към себе си съвсем не е да кажем "майната му, аз съм си такава", защото е вярно, че каквото казваш за човека, за когото ти пука, това е отношението и към самия себе си. Всъщност не казваме "майната му" на него, а единствено на себе си. Това е най-сигурният начин да се самолишим от присъствието, което ни усмихва и радва.

Затова и най-големият учител по любов сме си самите ние. Всяка уязвимост, дори най-малката, вади на повърхността необичан аспект в самите нас. А това е нещо, което само ние може да забележим, ако се наблюдаваме внимателно. Когато човек си самозабрани например, да изпрати sms с целувка или усмивка на онзи, мисълта за когото ти топли сърцето, в този момент той забранява на себе си да изрази любовта си.

Когато иска да види някого и не му се обади, той си забранява да приеме собственото си желание да изпита близост. Когато иска да скрие следите от разни свои минали връзки, в които е изживял някакъв дискомфорт и разминаване, той иска да прикрие раните си като по този начин наранява на първо място себе си с отказа да бъде излекуван, а наместо това да продължава да кърви.

И по тази причина на нелюбов към себе си - единственото, което прави, е да нарани новопоявилия се приятел в живота му. Когато чака да бъде ухажван, завоюван, любен, оценен, той чака на гара, на която влаковете отдавна са в депото, в което чакат своя ред, за да бъдат превърнати в скрап.

Малката подробност е, че когато изразим любовта си, така както ни идва отвътре, това е акт на свобода и бидейки "свобода" не предполага задължително "обвързване", но със сигурност е единствената благодатна почва за "свързване". Свързване със собствената ни вътрешна сила на първо място. А това се усеща от другия човек като приемане. И онова, което постепенно настъпва в отношенията, е облекчение.

Отнема известно време да повярваш, да се довериш, че това е истина, че си обичан, че "свободни заедно" е по-добрият избор, но така или иначе той е свързан с природата на собствената ни душа, така че в същността си не е по-трудният, а далеч по-лесният.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент