Оставете мъжа да БЪДЕ себе си. Просто го оставете на мира.

Звучи като съвет, излязал направо от устатата на баба - старомоден, покорен, не достатъчно "освободен". Не като за жената на 21 век.

Но само помислете. Днес все повече мъже казват, че качествата, които търсят у жената мечта са "силна, самоуверена и независима". И все пак причината много съвременни жени да имат проблем във връзките си, е защото мъжете се плашат от "силните, самоуверени и независими жени". Може би баба все пак знае нещо...

Всъщност, колкото повече опит придобивам, толокова повече се убеждавам, че мъжете и жените в модерното общество са обърнали оношенията си с главата надолу и напълно наопаки.

Първо, едно уточнение: лично аз не смятам, че има нещо лошо да бъдеш силна, самоуверена и независима жена, която си има изисквания какъв да бъде партньорът ѝ и каква да е връзката, която търси. И няма нищо лошо жената ефективно да комуникира тези очаквания пред партньора си (или човека, към когото е привлечена). Всъщност би трябвало винаги да изказвате изискванията си, ако имате такива, пред мъжа - в и извън спалнята.

И все пак, ако вашата независимост и яснотата какво искате звучи на другите като "по моя начин или няма начин", рискувате да разрушите потенциално много добра връзка. А в такъв случай ви грози съвсем сериозна опасност да си останете сами... до края на живота.

В това няма нищо лошо, ако така сте решили. Но ако искате да имате някого до себе си, вие саботирате шанса си като изграждате нереалистични стандарти как трябва да изглежда една връзка, какво трябва да казва мъжът, как трябва да реагира или да се държи. Така все повече отдалечавате най-голямото си желание - да имате трайни и изпълнени с любов отношения.

Познавам много необвързани жени, които искат да имат връзка, но изразходват толкова енергия, опитвайки се да превърнат мъжете в "дресирани домашни любимци". И когато въпросните господа не успеят да покрият очакванията им (изказани или скрити), жените се чувстват предадени, разочаровани, гневни, депресирани, отхвърлени, подведени и необичани.

И дори когато правят нещо за мъжете си (уж от любов), те го правят като очакват определена реакция, точно като при дресираните домашни любимци. Ако не получат въпросната реакция, те вербално сравняват мъжа със земята. Освен това разказват "колко е ужасен" на приятели, родинини и дори непознати. Те не успяват да видят и да признаят, че мъжът искрено може да се опитва да ги обича... по единствения начин, който му е известен.

Според мен, най-нездравото очакване, което Edna жена може да има, е следното: "ако наистина ме обичаше, ти щеше..."

Имало е жени, които са ми се оплаквали: "Той не е казал, че ме обича". А когато ги попитам дали се чувстват обичани от него, те казват: "Да, знам, че той ме обича, но не ми го е казал." След което задавам въпроса: "Тогава как така знаеш, че те обича?". Отговорът е: "Той каза/ той направи едикакво си за мен. Той не би казал/ направил това, ако не ме обичаше." При което направо ми идва да изкрещя: "Е, какъв е проблемът тогава?"

Как мъжът ще чувства, че е приет и обичан, ако непрекъснато има около себе си условия, предположения, очаквания и още по-високи очаквания?

Ако условията, предположенията и очакванията са всичко, което той събужда у вас, предлагам да оставите горкият човек да си ходи. Не го дръжте до себе си, щом не смятате, че е достатъчно добър за вас - такъв, какъвто е.

Но ако упорствате да го пазите за сабе си, само за да можете да го "дресирате" да бъде такъв, какъвто ви се иска, значи вие сами си организирате много болка от неизбежните "разочарования" и "предателства". Той също ще страда, това е ясно. Неизпълнените очаквания създават много напрежение и конфликт, водят до тревожност и депресия у единия или двамата от вас. Така те най-вероятно ще сложат край на една връзка, която иначе има голям потенциал. 

Ако искате да създадате удовлетворяваща любов, знайте, че тя по-скоро би изглеждала така: в нея всеки комуникира ясно (вербално или невербално), че знае за странностите и несъвършенствата на другия, но все пак обича и се чувства обичан. Ето защо горещо ви съветвам: най-после ще трябва да оставете мъжа НА МИРА.

Сигурно и той ви е казвал няколко пъти: "Остави ме да бъда себе си" и "Защо не мога да казвам и правя нещата по моя начин?" или "Ще се опитам така както аз си знам!".

Е, защо не може да приемете, че вашият мъж си е своеобразен и уникален, а не просто продължение на въображението ви? Защо не можете да оцените, че вие двамата сте родени с различен набор от гени и сте отгледани в различна обстановка. Затова говорите и действате различно в едни и същи ситуации.

На вашия мъж може да му е по-лесно да се изразява по специфичен само за него начин (например да бъде по-мълчалив или по-разговорлив от "идеала" ви). Вместо да му налагате вашия стил на самоизразяване, окуражавайте и признавайте жестовете на любов, които той прави за вас... по неговия си начин.

Когато оставите мъжа си НА МИРА, двамата ще започнете да преживявате състояния на близост и свързаност. Причината е, че се е появило чувство на взаимно разбиране и споделяне. Ще започнете истински да се харесвате един друг. И двамата ще се чувствате по-обичани, по-обгрижени, по-разбрани, по релаксирани, по-способни да споделяте най-дълбоките си тайни, без да се страхувате от осъждане. Ще бъдете и по-игриви, смехът ще тече свободно между вас, сексът ще е страхотен и по-чест.

Дори може с изненада да откриете, че той се е "подобрил от само себе си", защото е почувствал, че така трябва и че това е ПРАВИЛНОТО нещо - за него, за вас, за връзката.

Да оставиш другите да БЪДАТ себе си е много ценна част от опита ви като човешки същества. Това е много смислен и дълбок подход да се свържете с хората и много мощен начин, за да задържите всеки любящ, грижовен и сигурен в себе си мъж. Този подход може дори да свърши работа, ако искате да превърнете някой не толкова сигурен и срамежлив, но любящ и грижовен мъж в господин Самочувствие.