Edna различна среща със самите себе си

Edna различна среща със самите себе си
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Тази тройка валета, която описах като мъжки архетипите през изминалите три седмици, съвсем не изчерпва цялото разнообразие от типажи, които срещаме в живота си и осъзнаваме или не, избираме да изживеем опитност с някого от тях.

Има още много – съдържа ги всяко тесте карти, но по-важното е, че всеки един от тях е повече или по-малко част от самите нас като жени. Много се забавлявах с коментарите под текстовете на моята Фейсбук страница, където мои приятелки казваха: "О, аз съм много романтичен мъж" или "Този мистик е голям сноб, ама и аз така се държа понякога".

Единствено по отношение на "аристократа" имаше известно мълчание. Така и нямам обратна връзка какво в него не провокира обичайните емоции. Бих могла да си направя единствено извода: "Ех, това момче продължава да си остава неразбрано". Но като имам предвид, че това, което съм написала, в крайна сметка е част от самата мен, предпочитам да се въздържа от този субективен коментар.

С две думи, тези три текста всъщност бяха малка демонстрация на нещо, което написах преди време, в материала "Не търсим мъж, търсим изгубената си женска половина". Там ставаше дума повече за това, защо не сме "едни и същи жени в различните си връзки".

Описанието на мъжките архетипи, които са точно толкова неразривна част от нас, колкото и женските ни характеристики, всъщност иде да покаже "защо не сме един и същи мъж във връзките си" или защо колкото и да повтаряме до безкрай при всяка ново влюбване мантрата: "той е различен", в крайна сметка отново стигаме до Edna различна среща със самите себе си.

Още Юнг го беше обяснявал навремето. В нас съществува едновременно "анима" и "анимус" (женска и мъжка същност) и когато се влюбваме, тази любов ни се случва, защото разпознаваме самите себе си. Подсъзнанието "осветява" само онова, което ние носим. Затова се казва и че любовта е сляпа. Осветява го като фокусиран в един герой прожектор на сцена – всички други герои и публика остават в полусенките, стават незначителни, вниманието е намагнетизирано от образа, окъпан в светлина. 

Ето защо и най-големият акт на любов към себе си, на който сме способни в тази реалност, е да се влюбим в някой друг. Другият е наше огледало. Може би затова "ни тегли" да се опитваме да поправяме човека, когато "селфито" не ни хареса.

Но така или иначе, докато все още е малко трудничко да видим истинските себе си в цялата си многоизмерност от същности, които носим в генетичната си памет, любовта помежду ни е единственият възможен начин да приемем различните аспекти на всички свои проявления.

Малкото неудобство на този тип себеприемане е, е че когато дойде момент на раздяла, вместо да се радваме, че сме преживели опитност, която ни е помогнала да приемем някоя своя по-проблемна част от себе си, си мислим, че ще ни е по-лесно, ако я дисквалифицираме като нежелана. Така тя продължава да си дреме в нас, изчаквайки удобен момент да я срещнем отново и да получи нов шанс да я обикнем и приемем.

Аскетизмът много не помага в това упражнение. Само отлага неизбежното и може да ни разтърси много по-сериозно, ако сме успели да си внушим, че сме помъдрели много междувременно. В такива ситуации най-тъпото е, че оглупяваме много в собствените си очи. Това също е описано отдавна – още в "Сидхарта" на Херман Хесе. С пробуденото си духовно съзнание той много ясно вижда илюзорната същност на "обичта на хората-деца", както нарича всички нас, които изпитваме болка, ревност, собственически чувства и цялата гама емоции, заради които "любовта ни боли". Но когато сам се влюбва в куртизанката, която е пробудил за нов живот, изживява един от най-драматичните си моменти като смъртен. И най-много го ядосва фактът, че той – посветеният изживява емоциите на "хората-деца". А това си е самоосъждане, откъдето и да го погледнеш.

Въобще, разбирането какво всъщност се случва, нито те предпазва от опитност, нито прави нещата по-лесни, когато ги изживяваш. Нито си по-умен, когато правиш глупостите, които преживяването изисква, за да бъде такова каквото е, истинско и докрай.

Може би единственото, на което осъзнатостта помага, е когато всичко свърши, да не носиш у себе си горест, а да си изключително и дълбоко благодарен, че си преминал през това – каквото и да е то. Само тогава има шанс някои от неприятните моменти, които свързваме с любовта, да не се повторят повече. А хубавите да се умножат.

А колкото до архетипите – колкото повече от тях съдържаме в нас, толкова по-интересни хора и изживявания ще привличаме. В крайна сметка това осмисля живота.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент