Дарът на забравата

Дарът на забравата
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

На едно литературно четене преди време, момиче от публиката ме попита: ”Може ли любовта между двама души да е вечна?“. Много ме изненада този въпрос и на свой ред казах: ”А защо искаш да знаеш точно това?“. ”Притеснява ме, че май не е“. 

”Добре, защо това те притеснява, вместо да те радва?“. Тя се сепна: ”А! Не го бях поглеждала от тази гледна точка“. Сякаш малко ѝ олекна, защото много се беше напрегнала от идеята да има ”вечни отношения“.

На свой ред се замислих кога самата аз усещам любовта си като вечна и кога въобще не чувствам, че тая работа ще изтрае до следващия петък. Усещам я като вечна винаги, когато я видя в очите, когато се отпусна в прегръдка.

Ключовата дума тук не е ”прегръдка”, а ”отпускам се”. Доверието ми допада. Усещам вечността дори в онези милисекунди, в които бързата целувка, събрала недоизказаността на хиляди вселени, усмихва цялото ми тяло. Обичам красотата на тези изживявания. Никога и нищо не е било в състояние да ги възпре да се генерират циклично. Което означава, че единственото вечно нещо е онова, което никога не можеш да задържиш. Точно както разтърсващият оргазъм.

Именно в този контекст, винаги съм се чувствала безкрайно нелепо, когато трябва да правя нещо, за да запазвам, изграждам, надграждам, структурирам връзката си. Знам, че е  парадоксално да градиш представите си за вечност върху изплъзващи се мигове на взаимно вдъхновение. Но това е дъската на сърфа, върху която усещам ветровете на промяната, която задвижва любовта.

Приела съм идеята, че е по-удобно да плуваш в това море с лодка, яхта или кораб. Изпитвам дълбока почит към двойки, които се заемат упорито със създаването на тези устойчиви конструкции, които като един митичен Ноев ковчег, могат да надживеят и всемирен потоп. Сигурно нещо такова е имало предвид момичето, което зададе въпроса за вечните връзки. Аз, обаче, не съм от този тип мисионери.

Моята опитност ме е дарила с друго познание. Векове наред то е било тълкувано твърде повърхностно. Най-баналното му определение е стилът ”Казанова“. Затова ме възрадва новото разбиране за неговото поведение във филма ”Казанова – вариации“. Докато гледах приятния киноразказ, миксирал минало и настояще, с брилятния Джон Малкович, направо си отдъхнах.

Най-сетне версия, в която Тя – прелъстената и изоставената, повярвала изцяло в искреността на любовта му, мислела, че ще умре от разбитото сърце, но оцеляла..., точно тя – забравената отдавна от него, бе твърдо решена не да отмъщава, а да го разбере. И разбра: през цялото време той нито за секунда не е бил циник. А истински романтик. Стига да възприемете следното определение за ”романтик“ – човек, който толкова дълбоко и искрено се очарова от собствените си чувства, че не е в състояние да обърне внимание на емоциите на другите.

Днес го наричаме ”Да обичаш себе си”, ”Да се наблюдаваш” – ежеседмично има по някой и друг курс на тази тема. Но в тези курсове никой няма да спомене и дума за Казанова. А точно това е причината всички жени до една, да са му вярвали. Както каза Тя: ”Обичта, за която ти нищо не каза, присъстваше в очите ти. Наистина беше там. Сърцето ти не ме излъга и за миг, докато се отдавахме на удоволствие”.

Чудила съм се и аз през годините, защо има хора, на които жените се отдават много лесно, дори да не блестят с някакви изключителни качества и сексапил. А с други, си е жива мъка – обмисляш, претегляш, срещате се, после не се срещате, казвате, че сте приятели, но и това не сте. Харесвате се, но някак не пристъпвате един към друг. Казвате си: ”Не. Няма да го бъде”.

Мислите един за друг, но няма да си напишете sms, дори в среднощно алкохолно замайване. Феноменът ”Казанова” лесно обяснява всичко това. Когато жената усеща, че мъжът иска именно нея и никоя друга в този момент, винаги е по-благосклонна. И доверчива. А това означава той да умее да забравя напълно всяка друга – тази, която го е наранила или онази, за която копнее. Както и цялата галерия жени, положили небрежно своя отпечатък в мъжката му психика – момичето с плитките от чина пред него в 8-ми клас, симпатичната съседка, нимфетката от порнофилма, чаровната колежка с дългите крака, певицата от музикалния клип, актрисата от рекламата. Разбира се, трябва да е забравил най-вече майка си, сестра си, предишната си жена, най-добрите си приятелки.

Именно заради дара на забравата, Казанова е дарявал хиляди (дори и да са били само 16, митологично нараснали като бройка в легендите) сърца с полъха на вечността. Няма как да не се съгласите – неговата история е останала вечна и още вълнува умовете ни. Тяхната – ще ме прощавате, но е банална. Напълно еднаква с историите на всяко едно сърце, разбито от недоумение, че любовта не е нищо повече от таланта да улавяш мига. А всичко останало – да прощаваш и забравяш.

Днес го наричаме да живееш в "сега". Както повечето апостоли на любовта, и Казанова дълги години си е останал неразбран. Включително от неговите преки последователи. За тази работа, както за всяка една, е необходимо сърце.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент