Да се сгуша в него, в мига преди да заспим

Да се сгуша в него, в мига преди да заспим
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Има един момент по време на общуването под завивките, когато се неутрализират междуполовите ни различия. Познавате го – онова състояние на полусън, в което се усещате тотално спокойни и доверчиво отпуснати до другия. Няма никакво значение мъж ли е, жена ли е, дете ли е. Значение има единствено топлината и споделената хармония.

Увлечени в най-разнообразните си битки със света, които пренасяме удивително лесно и в интимния живот, често оставяме тези блажени моменти на капитулация да си отминат и заминат. Трудно е да им кажеш като Гьоте: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен“, защото те са мост, по който само преминаваме, за да прекосим от илюзията на деня във възраждащата сила на съня.

Там е работата, че срещата с най-съкровените ни чувства се осъществява именно на този мост. За миг, отърсени от всичко, което ни вълнува, по време на житейските ни битки. Миг без рани и очаквания, миг без идентичност. Да го осъзнаем, е благословия. От самите нас зависи да я разширим и пренесем като отношение и в будно състояние. Както всичко е въпрос на избор - с какво ще се идентифицираш, когато се събудиш.

С претенцията, която имаш като мъж или жена, като социален статус или изпълнен с доверието, че всеки участва в отношенията с другите с доброто чувство, което носи в себе си. А то е андрогенно. Тогава и хармонията в отношенията, се проявява съвсем естествено. Кафето прави този, който се е събудил пръв, миете чиниите заедно, за да си говорите. Готви онзи, на когото му е хрумнала готина рецепта или има вдъхновението, а не задължението да приготви нещо вкусно за двамата, тримата, четиримата – колкото там е размерът на семейството. Разпределението на разните му там домакински задължения престава да бъде базово поле за разделението ни по полов признак.

Истината е, че тези битки само съм ги наблюдавала. Така и не ми се случи да участвам в тях. През годините успях да запазя съвсем неопетнено чувството си за споделена отговорност. Не съм воювала за него. Случва ми се да хвана и тежка торба след пазар, ако видя, че неговите ръце са претоварени. Правили са ми забележка: „остави това на мен, няма значение, че ще направя два курса“. И тогава казвам окей, а не „няма нужда“. Ценно е всеки да се чувства приет с онова, което иска или не иска да направи за теб.

Може би причината да съм толкова уверена в съществуването на такива отношения, е че не живея постоянно с мъж. А само докато подобна споделена отговорност съществува. Усетя ли, че се разклаща, или че му е по-важно да доминира, да ме товари с емоционалните си драми, с отработен финт успявам да си тръгна. Отказвам да воювам или да променям, да дисциплинирам, отглеждам или възпитавам.

През годините все ми разправяха, че затова ми е трудно да си намеря мъж – от типа „сериозно гадже, съпруг“. Че това, дето го правя не е много женско и рано или късно моята илюзия за хармония в отношенията ще се сдруса от клишета, които властват в отношенията между мъжете и жените. Че съм много свободолюбива, а така не става. Че когато давам свобода, това не ги кара да се чувстват ангажирани. Обаче за толкова години, никой не разбра, че да имам мъж не ми е цел. А просто ми е приятно.

Приятно ми е да си щракам по клавиатурата, докато той си гледа филмче. Тихо, за да не ми пречи звука. По някое време да спре и да дойде да изпуши цигара при мен. Да си поговорим малко и всеки да продължи със своите си занимания. Приятно ми е да потърся нещо, с което ще го изненадам приятно за вечеря. Да ми сготви нещо, с което иска да ме зарадва. Да си говорим за нещата, които ни вълнуват. През деня да се обадим един на друг, защото ни е хрумнала някоя готина идея или сме чули готин виц.

Едно от нещата, които много обичам, е да се качим на колата и да пътуваме заедно. А на някой светофар да се целунем. Приятно ми е да се сгуша в него и да усещам топлината и биенето на сърцето. Дреболиите, за които хората се карат обичайно, обикновено са свързани с желанието за контрол. Затова ги избягвам. И не го правя нарочно и целенасочено. Просто съм разсеяна. Вътрешният ми живот е достатъчно активен, за да премине като валяк върху тях, без да отчете досадното жужене на тези мънички комарчета.

При много приятелски двойки наблюдавам, че опитите да не се изпусне контролът е основа на постоянната им драма. И в същото време точно тези нива на драматичност ги държат в зависимост един от друг. Например, ако жените прекаляват с помощта си и вдигане на тежки предмети, в крайна сметка мъжете ги оставят да го вършат. Но и уважението помежду им рязко спада.

Стига се неизменно и до баналното „аз върша всичко вкъщи, той пръста си не помръдва”. Има и обратните случаи – в които мъжът буквално е тероризиран да бъде кавалер и джентълмен. Или ако тези данни не присъстват в софтуера на домашното му възпитание, да бъде мачото, който върши всички неща, неприсъщи за нейната нежна природа. Това е бананова кора, на която са се подхлъзвали много наивни двойки, създали връзките си на база на първичния инстинкт – секс, подслон или удовлетворение на Аза. 

Това е, което никога не ми се е отдавало. Да свържа хубавия секс с хубава връзка. Добре, че съм от тези, които са разделяли секса от любовта. Ау, за колко лошо се смята това. Колко да е лошо? Научаваш се да правиш разлика между добър любовник и онзи, който може да бъде и приятел. Не съм се събирала с никого и с мотива за подслон. Вътре в себе си имам „мой дом“, той е само в сърцето ми и мога да го нанасям навсякъде. Внасям „дома си“, дори и в хотелска стая. Затова не ми е било проблем да си тръгна от всяко място, което съм обитавала физически.

Когато се появи драма в отношенията, изчаквам да мине. Ако се налага и няколко години. Дори тотално мога да загубя представа, че „чакам да мине“, защото дефакто „не чакам“. Живея живота си, както го разбирам. Животът обаче е по-мъдър от нашите междуличностни глупости и един ден драмата се анихилира*. Слива се с пръстта в земята като градина, която не обгрижваш. Дори е съвсем възможно да се трансформира в плодородна почва за посяване на нови семена.

Това е нещо, което ми се случва постоянно. И обикновено придава на взаимоотношенията ми самородна свежест. Колкото повече наблюдавам тази трансформация, толкова повече забелязвам, че постигането на този ефект може да не чака с години. Понякога е достатъчно да поспреш на „моста” в мига преди да заспиш. И просто да занулиш.

*анихилация – от латински „пълно унищожение”. Процесът на превръщане на двойка частица-античастица при техния сблъсък в други частици с по-малка или нулева маса. 

Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:

Мартенски мъже

Млъкни и ме гледай в очите

Кога ще дойдат добри времена и за нас

Дарът на вътрешното дете

Няма как да се пропуснете

Записки под завивките

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент