Той е красив, умен, верен и нежен, но и доста ревнив.

Ревността, в зависимост от степента, може да е като пикантна подправка на връзката, но може и да задуши любовта.

Ако искате връзката ви да надскочи ревността, трябва да предприемете няколко внимателни хода по „опитомяване“на ревнивеца.

Един (уж) дискретен недостатък

В началото ревността се промъква леко. Често можете да я сбъркате с проява на силни чувства и желание у партньора ви да прекарвате колкото се може повече време заедно.

С времето обаче подозрителните погледи при закъснение след работа, провокативното „не ти ли е приятно с мен вкъщи, че искаш да излизаш с приятели“ и въпроса „къде беше досега“ вече не са толкова безобидни.

Изискванията за прибиране в точен час стават все по-стриктни. Желанието да разбере как сте прекарали вечерта се превърщат в разпит, който винаги завършва с подозрителното „май нещо криеш“.

Когато тази тънка граница между желанието да си с някого и непрестанното подозрение, че този някой изневерява бъде прескочена, тогава идва краят на любовта.

Под надзор

Ревността е подозрение, което тегне върху вас при всякакви обстоятелства. Защо слушате тази нова романтична песен? Да не би да ви напомня за някого? Защо толкова държите да гледате филмите с Райън Гослинг?

С кого си чатите в момента? Защо не си кажете паролата за фейсбук, да не би да криете нещо?

Изпълнените с подозрение въпроси на един ревнивец могат да са безкрайни и да стигнат до неподозирани детайли от ежедневието ви.

Един обсебен от това чувство човек е в състояние да ви ревнува от собствените ви родители, от работата ви, от приятелите ви.

Говорете

Ревността понякога е оправдана. Ако премълчавате голяма част от това, което правите през деня, ако често говорите в другата стая по телефона, ако чатите до посред нощ, напълно нормално е човекът до вас да се запита има ли някой друг.

За да разсеете всякакви съмнения, бъдете искрени.

Още в началото на връзката си запознайте половинката си с най-близките си приятели и колеги, с които имате навик да излизате редовно.

Така ще е ясно, че няма място за притеснение и че наистина сте само приятели с тези хора.

Ревността обикновено се проявява когато човек се съмнява в чувствата на човека до себе си.

Анализирайте собственото си поведение и вижте дали не сте неглижирали малките жестове на привързаност.

Ако само това е проблемът, той се разрешава много бързо с повече гушкане и време за двама ви.

Ако обаче ревността преминава границите на здравословното, ако към нея има допълнение от обиди или удари, няма положителни качества, които да компенсират такова поведение и може би би било по-добре да прекратите такава връзка докато е време.

Добави ни в предпочитани източници в Google