Едва ли има човек, който с ръка на сърцето да признае, че никога, по никакъв повод не е ревнувал.
Истината е, че малко или много на всеки се е случвало да изпита недоволство или да бъде подразнен, ако разбере, че партньорът му има по-близки отношения с друг мъж/жена.
При някои ревността е едва забележима, докато при други избухва като пожар, който е способен да съсипе всичко. Ненапразно ревността често е оприличавана на болест.
Ново проучване обаче доказва, че природно ни е заложено желанието да "опазим" партньора си от други индивиди.
Изследването е проведено сред 100 хетеросексуални двойки и е публикувано в Journal of Social and Personal Relationships.
Заключенията на учените са, че когато единият от партньорите се почувства застрашен от това да му бъде отнета половинката, изпада в защитно състояние.
При животните реакцията може да е много първична и силова – директно отблъскване на третия.
При хората също не е невъзможно да се наблюдава сходна първична реакция, но по-често засегнатият партньор избира по-неагресивна техника, за да защити "своето".
Понякога реакцията може да се изрази като желание за още по-дълбоко обвързване между двамата. Или казано с две думи – да скрепи и сплоти повече отношенията им и дори да даде нужния тласък да се премине към следващото ниво – живеене заедно, сватба, деца и т.н.
Според изследването, когато се опитате да защитите връзката си, без обаче да проявявате агресия към партньора и обсебваща ревност, това може да послужи като вид обяснение в любов.
Умерената ревност може да покаже на този, към когото е проявена, вид загриженост.
В никакъв случай обаче не бива да се преминава към "болния" тип ревност, когато се стига до скандали, агресия и отнемане на личното пространство.
Вижте какво има да каже Катето Евро за умерената ревност ТУК!
Добави ни в предпочитани източници в Google
