Почти всеки изпитва ревност. Устроени сме егоистично и страхът, че можем да загубим човека, когото обичаме, винаги е в нас.

В умерената ревност няма нищо лошо. От една страна чрез нея изкарваме чувствата си на показ, а от друга - получаваме мили думи от любимия, с които озаптяваме страха.

Мисля си, че трябва да съсредоточим вниманието си върху обичането. Да се освободим от страховете, които ни пречат да бъдем безусловни в любовта. Не ви ли се струва, че ревността губи голяма част от времето ни? Време, в което можем да бъдем отдадени изцяло на чувствата, страстта и удоволствието...

Любовта е нещото, което ни различава като вид. Ревността също е наша характерна черта. Въпросът не е в това да вървим срещу природата си, а да се научим на равновесие вътре в себе си.

Да се ревнуваме умерено и да се обичаме всеотдайно - в това е разковничето на онази благодатна любов, която ни принадлежи като хора и която трябва да раздаваме искрено. Без да пестим.

Добави ни в предпочитани източници в Google