“Как успяваш да си толкова спокоен?!” - извиках аз с треперещ глас и почти пред нервен срив към мъжа ми, който просто невъзмутимо повдигна рамене тип “Ами... ето така”. Случката се разиграва в тревожен за семейството ни момент, в който трябваше да вземем важно решение, а аз очевидно не мога да взимам решения, когато съм напрегната.
Но той може… и СЛАВА БОГУ!
И ей така си живеем: Аз, жената - буря от емоции, вихрушка от паника, истерия и стрес при всеки възникнал проблем, сълзи, понякога от тъга, понякога от смях. Нежна, ранима, премисляща всяка стъпка по 92731736 пъти. Ужасно грижовна, понякога дори загрижена до степен на досада.
И той, мъжът - оазис на спокойствието, на здравия разум, смелите решения и царят на повдигането на рамене тип “Ами… ето така”. Обичащ и раздаващ се за всички около него.
Надявам се всяка една от нас да има в живота си такъв мъж. Мъж, спокоен като ранна утрин. В онзи момент, в който всичко е толкова тихо, че можеш да чуеш ударите на сърцето си. Мигът, точно преди изгрев, в който тъмнината не си е отишла съвсем, но светлината се прокрадва и почти можеш да я видиш, да я докоснеш, да вкусиш от свежестта на новия ден.
Мъж, който е силен. Но не силен като скала, не с някаква свръхчовешка сила. А мъж, който е достатъчно силен, за да те “вдигне”, когато имаш чувството, че си паднала на колене и целият свят е срещу теб. Мъж, който има силата да те прегръща, докато сълзите пресъхнат, да те гали по косите, докато болката спре и да те изслушва, когато думите се изливат от душата ти.
За такъв мъж си струва да направиш всичко. За такъв мъж си струва да те е грижа и да се грижиш. Любовта се изразява именно в онези малки моменти, в които казваш “Обичам те”, без дори да го казваш. В “Облечи се добре, навън е студено”, в “Звънни, когато пристигнеш”, в “Ти изяж последното парче от тортата” или пък в “Направи си онези профилактични прегледи, които все отлагаш”.
Грижата и любовта са в тези малки жестове, в тези кратки изрази, които всъщност значат толкова много. А мъжете ни го заслужават (все пак са подложени на не малко стрес, покрай съжителството с емоционални същества като нас)! Мъжете, спокойни като ранно утро и силни като любовта - има ги и трябва да ги пазим и да се грижим за тях!
