Кои материи най-бързо ще ни стоплят

Мекият слой на кашмирената вълна се използва за обагряне и превръщане в прежда, платове и дрехи
Снимка: Thinkstock

Есента бавно напредва и слънчевите дни стават все по-малко. Започват дъждовете, става студено и влажно, задухва леден вятър. Преравяме гардероба, за да намерим вълнените пуловери, жилетки и шалове, които ще ни сгряват в уютните си прегръдки. Най-топлите и най-луксозните вълни са кашмирът, мохерът и ангората. Нека проследим дългия им път до нашите гардероби - и така...

Имало едно време високо в Хималаите княжество на име Кашмир. През 15 век владетелят на княжеството Заин-ул-Абидин докарва тъкачи от Туркестан и така слага началото на манифактурното производство на плат от вълната на местните кози. Особеното на тези кози е тяхното руно, което е от два пласта, за да им осигури защита от свирепия студ. Долният слой е фин и много мек, а горният е по-груб. Кашмирената вълна се събира обикновено през пролетта, когато козите сменят зимната си козина. След това мекият слой се отделя от по-грубия и получената вълна е готова за обагряне и превръщане в прежда, платове и дрехи.

По-грубият горен пласт от вълната се използва за направа на четки. Изчислено е, че средният годишен добив на чист кашмир от една коза е едва около 150 грама, което обяснява високата цена на кашмирените дрехи. Най-големият производител на суров кашмир е Индия, следвана от Монголия, Афганистан, Иран и Турция. През 1819 г. френското правителство съдейства да бъдат внесени няколко кози от Тибет и така във Франция започва производство на кашмирени шалове.

Разновидност на кашмирената вълна е пашмината, която се получава от специална порода кози, които живеят на едно високо плато в Тибет. Пашминените кози имат много гъсто и топло руно, което им позволява да оцеляват на минус 20 градуса. Косъмът от вътрешния слой на руното (пашм) е 6 пъти по-тънък от човешкия. Тъй като е дебел само 14-19 микрона, той не може да бъде преден машинно, така че вълната се тъче ръчно на шалове. Нишките пашмина са по-фини и по-тънки от кашмирените, затова са подходящи за изработка на шалове. В наши дни много често шалове от синтетични или естествени влакна се продават като пашмина, но в действителност не са такива.

Кашмирът е ценен заради своята мекота и дълъг живот, освен това топли осем пъти повече от обикновената вълна. Един от най-известните супермодели на 90-те години – Клаудия Шифър, пусна преди няколко години собствена модна линия от кашмирени пуловери за работещите майки, тъй като лично предпочита комфорта на този тип дрехи.

Тъканите от кашмирена вълна трябва да се перат внимателно, тъй като винаги съществува риск от свиване на материята. Най-добре е това да става на ръка с хладка вода и препарат за вълна, след което да се сушат в хоризонтално положение.

Друг вид висококачествена вълна е мохерът, който се добива от руното на ангорските кози.

Смята се, че ангорската коза произхожда от Тибет, а през 16 в. се появява в Турция. Около 1820 г. започва износ на необработен мохер от Турция към Англия, която постепенно става водещ производител на мохерни тъкани. До 1849 г. ангорските кози се развъждат единствено в турската област Анкара, но поради голямото търсене на мохерни прежди в Европа започват да се правят опити за кръстосване на ангорски кози с обикновени породи кози.

Влакното на мохера е с диаметър 24-25 микрона и е много еластично и здраво. То има блясък, който се променя според атмосферните условия, поради което мохерните влакна често се влагат в текстилни сплитки, за да им предадат своите характеристики. Мохерната прежда от по-младите кози се използва за изработка на дрехи, а от грубите влакна от по-възрастни животни се тъкат килими и платове за връхни дрехи.

От една коза годишно се настригват около 5-8 кг вълна. Най-големият световен производител на мохер е Южна Африка, следвана от САЩ.

В сравнение с кашмира мохерът не е мека прежда, но той е траен, издръжлив, багри се изключително добре, има естествена лъскавина и не се степва. Поради тези качества е смятан за луксозна стока и цената му е по-висока от цената на повечето овча вълна.

Накрая стигаме до най-фината вълна – ангората. Тя се добива от козината на ангорските зайци, а най-ценната ангора е от гърбовете им. През 1723 г. европейски моряци, чиито кораби били акостирали в турски пристанища, забелязали, че богатите жени носят красиви тънки шалове с копринен блясък, направени от заешка вълна. Моряците купили от тези зайци и ги пренесли във Франция. По-късно зайците били разпространени в Англия и Германия, а от там – в цяла Европа. Влакната на ангорската вълна са с диаметър 12-16 микрона и са кухи - така те задържат до 7 пъти повече топлина от овчата вълна.

Средното количество вълна, което се получава от един ангорски заек за година, е 170-320 г, което оправдава високата цена на тази вълна. Въпреки прекрасните си характеристики ангорската вълна има един съществен недостатък - това, че лесно се сплъстява. За да се избегне този проблем, тя често се смесва с друга вълна – например в състава на преждите, които се продават на пазара, обикновено има 30-50% ангорска вълна. По този начин се избягва сплъстяването на преждата с времето, а плетивата остават въздушно меки.

Твърди се, че ако преди да изперем пуловера от ангора, го оставим няколко часа във фризера, това ще предотврати степването на вълната и падането на финия мъх. Опитайте...

Автор: Тоня Василева

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент