Няколко метра след излизането ни от въпросния тунел поехме по една добре утъпкана пътека вляво и се спуснахме надолу към коритото на реката. Продължихме да вървим все по нея и след поредица от спускания и изкачвания достигнахме до част, в която започнахме да се движим почти постоянно нагоре. Докато вървяхме, не видях маркировка, но не съм и търсила, тъй като самата пътека си личеше доста ясно през цялото време. Посоката също беше кристално ясна – нагоре по скалите.

Така продължихме приблизително около половин час, докато достигнахме едно разширение със заравнена площадка върху една скала. Там направихме кратка пауза за почивка преди следващата стръмно изкачваща се част от маршрута ни, която ни заведе и до крайната цел на разходката ни – Църквище.