Робин Уилямс, Оскар за най-добър поддържащ актьор за „Добрият Уил Хънтинг“ през 1998 г.
През същата година Робин Уилямс, задъхан от емоции, проявява искреността, хумора и завладяващия ентусиазъм, които го направиха толкова обичан, незабравим и велик актьор. Тази реч се помни и като една от най-трогателните в историята на наградите. Когато името му e оповестено, Уилямс скача от мястото си, целува тогавашната си съпруга Сюзън Шнайдер и прегръща горещо колегите си. Той се качва на сцената видимо разтърсен от емоции. Той се хваща за сърцето от радост и разпраща целувки на аплодиращата тълпа. „Това може би е единственият път, когато оставам без думи“, казва той. Най-сърцераздирателният момент е, когато Уилямс вдига поглед към небето, за да благодари на покойния си баща, поемайки си дълбоко дъх. „Най-вече искам да благодаря на моя баща, горе, човекът, който, когато признах, че искам да бъда актьор, ми каза: „Прекрасно, просто имай резервна професия, като например заварчик.“