“(...) Навред по българските земи всеки, който говори български, страда и пъшка под петата на турците.(...) В манастира намерих стари книги и хрисовули и прочетох за стари векове и битки. И видях по златните печати глави на страшни царе, с бради и корони. И като тръгнах от манастир на манастир, навсякъде изравях из паяжините и праха стари спомени и стара слава.(...) А тя беше, че сега може да страдаме и да сме роби, ала и българите са имали някога царство и са били свободни, та силни.”