На 28 март през 1988 г. се състои премиерата на филма „Време разделно“ по едноименния роман на Антон Дончев.

Книгата, издадена през 1964 г., оживява на екран в две части със сценарий и режисура от Людмил Стайков и разтърсващи изпълнения от Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Иван Кръстев, Аня Пенчева и др.

Впоследствие филмът е преименуван, следвайки англоезичния превод за разпространение, който е „Време на насилие“ (Time of Violence). Двете части на филма са озаглавени „Заплахата“ и „Насилието“. 

Епичен и разточителен, „Време разделно“ остава в съзнанието на поколения българи и с думите, които са още по-въздействащи, идвайки от екрана.

Един от най-запомнящите си диалози е този между Елица и Момчил:

— Елице, вярно ли е, че до неделя ще се жениш за баща ми? А тя му рече:
— Защо ме питаш?
И той пак я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
— Елице, кажи ми, вярно ли е?
…
И пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните ѝ, та викна тя на Момчил:
— Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?
А той само я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя пак викна:

— Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?

А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:
— Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „Не бой се, не бой се.“ Не ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна?

И чак сега той можа да рече:
— Елице, Елице, Елице…
А тя тропна с крак и му рече с омраза:
— Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо.

И като видя, че той закри лице с длани, рече му тихо:
— Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?

Припомнете си още цитати от „Време разделно“ в галерията тук:

Любими цитати от „Време разделно“

5 снимки

Добави ни в предпочитани източници в Google