“El amor no es sino la acuciante necesidad de sentirse con otro, de pensarse con otro, de dejar de padecer la insoportable soledad del que se sabe vivo y condenado. Y así, buscamos en el otro no quien el otro es, sino una simple excusa para imaginar que hemos encontrado un alma gemela, un corazón capaz de palpitar en el silencio enloquecedor que media entre los latidos del nuestro, mientras corremos por la vida o la vida corre por nosotros hasta acabarnos.” - Роса Монтеро

„Любовта не е нищо друго освен належащата нужда да се чувстваш с друг, да мислиш за себе си с друг, да спреш да страдаш от непоносимата самота, която някой, който е жив, познава. И така, ние гледаме в другия, не за да го познаем, а просто като оправдание да си представим, че сме намерили сродна душа, сърце, способно да бие в безумната тишина, която свързва туптенето на сърцата ни, докато тичаме през живота или докато животът минава през нас, докато не изчезнем.“