Белинташ

Белинташ се намира на 30 км югоизточно от Асеновград. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище у нас след Перперек. Името означава „Белият камък“ и идва от думата за „бял“ в родопския диалект и турцизмът „таш“ („камък“). Има и народни предания, според които мястото носи името на сподвижник на Караджа войвода на име Бельо войвода. Скалата има форма на малко плато и е култов обект, датиращ още от енеолита. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, ниши и стъпала, за които се смята, че може би образуват карта на звездното небе. Смята се, че е била използвана за ритуали на древните племена, обитаващи района. Според някои изследователи по времето на траките тук имало и древно светилище, посветено на бог Сабазий. Стара легенда разказва за българска мома, гонена от турците, която, за да спаси честта си, се хвърля от високите скали, а бялата ѝ риза се закачила на скалите, докато политала към смъртта си.