"След като умрях, предадох някои части от себе си, които вече не ми трябваха: желанията, вярванията, амбициите, съмненията. Всяка следа от човечността ми беше заличена. Докато пътувах през вечността, открих, че е по-добре да си без багаж. Всъщност държах се само за едно - паметта ми. Изумително е да гледам на света, който напуснах. Помня всичко - всяка една подробност. Помня най-вече колко много се страхувах. Да живееш в страх не е живот. Да можех да го кажа на близките си, но би ли им помогнало? Вероятно не. Сега разбирам че винаги има хора, които се изправят срещу страховете си и хора, които бягат от тях."