Правили ли сте някога този малък експеримент – следващия път, когато чакате на спирка, пред лекарски кабинет или просто имате пет свободни минути, да не вадите телефона от чантата и да скролвате в него безцелно? Ако не сте го правили, можете да опитате още днес.
Сигурно в началото ще получите пристъп на тревожност. Ще развиете FOMO. Та това са ПЕТ минути, може да се е случило всичко!! След първите няколко пъти обаче може да се почувствате по-добре – както бяхме всички, преди да имаме смартфони в джобовете. Когато седяхме по спирките и четяхме книги, слушахме музика или просто блеехме през прозореца. Dolce far niente-то, в което италианците толкова ги бива.
Днес да не уплътниш свободни пет минути е едва ли не углавно престъпление. Главите ни са постоянно наведени към екрана, а телефонът е като придатък на дланта. По улиците все по-често се разминаваме – или по-скоро сблъскваме – с хора, които вървят и гледат в телефона си. А българските тротоари, да си признаем, не са терен, на който да ходиш небрежно.
А ходили ли сте на вечеря в ресторант скоро? Другият само да стане за три минути и ние вече сме потънали дълбоко в някой рийл. Вечерите вкъщи са моменти, в които с едната ръка държим вилица, а с другата – телефон. И най-често телефонът е в дясната, че е по-важен. Отговаряме на имейли, докато дъвчем, пращаме аудиосъобщения, докато държим телефона като филия пред устата, а много хора успяват да въвлекат и всички наоколо, докато говорят на високоговорител в тролея.
Заспиването пък е оправданието да погледаме „само пет минути“ за заспиване, които често се превръщат в два часа скролване, докато телефонът не ни удари по челото. А първото нещо, към което посягаме, ако се събудим в 3 през нощта, кое е? Телефонът, разбира се, благодарение на който ще изкараме два часа в гледане на сторитата на непозната жена от Охайо. Ако имаше как да се направи документален филм за светещите в тъмнината на стаята екрани в 3 през нощта, сигурно щяхме да сме потресени от него.
Почивката пък вече не е просто почивка – ей така, да идеш някъде, да легнеш и да гледаш в небето. Тя е преди всичко самоусъвършенстване – с медитация, спортуване, десет хиляди крачки, хобита и три литра вода.
Защо забравихме да почиваме така, както си почиват другите обитатели на природата? Няма нужда да висим по клоните или да легнем в локва, но няма нужда на всяка цена да придобием ново умение във всяка ваканция или уикенд, който сме успели да освободим в графика си. Може пък просто да идем някъде с колата и да се разходим, да хванем самолета и да пием кафе в чужда държава или да се затворим в някой спа хотел и цял ден да спим в ембрионална поза в релакс зоната.
А най-добрият знак, че сме напочивали, е усещането за скука и носталгията по работата. Носталгията почти винаги се появява, но ѝ трябва някакво време – така че не се самообвинявайте, ако почивате ЦЕЛИ три дни и още не сте я усетили.
И дайте да реанимираме скуката като нещо важно за психическото ни здраве – в скуката се раждат гениалните идеи, което не означава, че точно ние ще родим такава, разбира се. Може пък просто да се наспим и да си починем, а това е достатъчно гениално в свят, в който нищо никога не спира.
Добави ни в предпочитани източници в Google
