Мда, определено железните мъже не ръждясват, дами...
Нито от крокодилските ви сълзи, нито от пяната, която хвърчи от устичките ви, нито от кофите помия, с която ги заливате, защото присъстват единствено в мокрите ви сънища, нито от водопадите нападки за неслучили се прегрешения, обсебили въображението ви, нито от калните потоци неосъществими амбиции. Не ръждясват, не губят блясъка си и твърдостта на характерите, просто благородна патина може тук-таме да покрие името им, но това само прави точката им на пречупване по-закалена.
Железните мъже не нападат като някакви комплексарчета, не удрят, защото знаят силата си и тя няма нужда от демонстрации, не се отмятат от думата и позицията си, не се диплят витиевато като сабя дамаскиня, те са като меча на крал Артур.
И имайте предвид, че железният мъж не е този с железни плочки, за характер говоря, за възпитание, за интелект и за отношение – към ближните, към околните, към живота. Елементарно. Железният мъж е нежен – задължително и твърд – още по-задължително.
Той знае да шепне най-сладките думички – в точното ушенце и най-непоколебимите – в още по-точните насрещни очи. Колкото мек може да бъде железният мъж, дори най-лигавото мамино синченце не може, именно защото железният мъж не е лигав, не се глезондри, не се умилква, просто се топи от любов, докато те разтапя. Той те държи с едната ръка и те води внимателно по общия ви път, но с другата ръка размахва досадните клони на ежедневието, разчиства тежките камъни на битието, пренася те на един разкрач през калните локви на завистите и омразите, спира пуснатите вероломни стрелички на хулите и клюките, защото те е избрал такава – с вид на принцеса, която трябва да защитава, но със сърце на кралица, която ще се сражава редом с него, когато се наложи.
Железният мъж знае да избира, той не се хвърля на завоевания заради спорта. Щото избор и естествен подбор са различни неща. Подборът е това, което само се подбира в съответствие с битието, изборът е индивидуален и отговорен. Железният мъж е отговорен. Пред себе си, пред ближните и околните, пред света. Не, железният мъж не е някакъв допотопен рицар в смешна броня, възседнал бленувания бял кон, когото всяка втора женица чака с томление да коленичи в краката й.
Железният мъж може да коленичи пред жена или пред дете, пред обстоятелствата – никога.
Железният мъж може да е като восък в пръстите на любимата си, твърдите му устни могат да посипят кожата ти с най-пеперудените целувки, може да те обгръща като най-меката гальовна вода на планински ручей, всичко може, ако реши, че така трябва. Че си заслужава.
Железният мъж може всичко, освен едно – да ти нахлузи железните пранги на несъстоятелните си претенции, които отнемат свободата ти. На железния мъж робини не му трябват. Както и той самият не може да бъде превърнат в притежание. Става и си отива с желязна крачка. И не, драги завоевателчици, няма да ръждяса от проронени сълзи, не се надявайте – тези мъже не си играят на иди ми-дойди ми, при тях казаната дума е хвърлен камък, защото е винаги премислена, пресметната и на две не става. Апропо тези мъже не се срещат под път и над път. Но случат ли ти се веднъж – отваряй си очите, за да гледаш света като равен на щастие.
„Скъпа, очите ти са като оксижени – по-полека, че ще ме превърнеш в купчинка железария, над която кръжат светулките на искрите…“ Бе не ми се прави на поет, Неръждавейко такъв! Знам как желязото се кове, докато е горещо…
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Ябълките вървят със змията, Скъпи
- Между момчето и мъжът разликата е…
- Събудих се посред нощ и осъзнах, че не го обичам
- Чукайте и ще ви отворят. А какво ви чака зад вратата?
- Чувствата са кратки, разумът е вечен
