Отива си годината, а с нея идват новите очаквания, новите надежди. Повеждаме мислите си в посока, която сякаш откриваме за първи път. Грешките постепенно престават да занимават съзнанието ни и зад свалените социални маски грейват лица, припомнили си какво е да бъдат усмихнати.
Нищо не започва отначало. Времето е голямата измама на света.
Сега, когато наближават най-светлите празници, не се вторачваме толкова в изнервеното ежедневие. Проблемите в работата се изпаряват като вода в забравения чайник на котлона. Тревогите се разпадат във въздуха и страховете биват погълнати от мръсния въздух навън. В душите е светло, а химнът на радостта звучи неистово в ушите ни. Танцуваме до несвяст, превръщайки домовете си в бални зали, където елхите греят, а виното се превръща в еликсир за раните, които сме си причинили в общуването през годината.
Танцуваме, оставаме без дъх.
Макар времето да не съществува, сега то работи в наша полза. Не се извиняваме, че не можем да присъстваме там, където не искаме. Не отлагаме ангажименти за утре, понеже днешният ден не е достатъчен. Не се налага да провеждаме разговори, които са останали маркирани като неотговорени повиквания в умните ни телефони. С поумняването на техниката лъжите ни изглеждат наивни. Просто така изглеждат.
Времето е наш събрат по път, осеян с добри намерения и лоши предчувствия. С негова помощ трупаме огорчение от еднообразието на живот, който рамкираме като снимка, окачена на стената в хола. Врата, зад която дебнат толкова много изненади. Прозорец, зад който дебнат думи – добри, но и лоши.
Отива си годината. Мъглата, смогът и дъждът отстъпват място на уюта, който предлагат собствените ни домове. С мъждукащите светлинки на студените улици в нас се засилва обичта към семейството. По странен начин се завръщаме към ценностите, които всъщност придават допълнителна стойност към начина, по който съществуваме. Затваряме очи и отново за малко вярваме в Дядо Коледа. Поглеждайки навън, наслаждаваме се на спокойствието, каквото само домът ни познава.
На прага на зимата времето няма никакво значение, защото не се налага да се извиняваме за каквото и да било.
Всяко нещо има своя момент. Никоя любов не може да се повтори, но и не е последна. Помним доброто като първа първа целувка. По празници надделява възторгът от топлите думи, които разменяме помежду си. Въртим се шеметно в танц, докато изпразваме чашите с вино и на този наш бал всеки с добри намерения е добре дошъл. Там, където за малко времето тъне в забрава. Там, където лицата се усмихват, докато полуделите ни тела размазват хиляди маски с краката си.
