Животът се състои в ритуалите, които си създаваме с времето. Рутината е най-сигурният начин да разбереш, че нещата са наред. Сезоните идват и си отиват, а ние винаги съумяваме да намерим кътче, в което да ни е добре, независимо от времето навън.
Ето че сега отново седим по същия начин – като на първата среща. Не е нужно да говорим, защото мълчанието помежду ни казва всичко. Не задаваме въпроси, понеже не търсим отговори. Само ти и аз – миг от безкрая, който делим с бутилката вино.
Вече нищо не е същото, всичко има нов смисъл – обичаме се по подразбиране и това ни прави най-щастливите влюбени хора на света.
Хладният град изморено запалва един след друг прозорците на домове, в които се завръщат хора. Есента е тук и вече се усеща мирисът на пушек и печени кестени. Това кара пейзажа да изглежда още по-красив. И тези хора обичат, обменят мисли (вероятно също мълчейки) с някого, докосват се и се целуват...
Нашето вино не е от глухарчета. Влюбим ли се веднъж, преставаме да вярваме в историите от книгите за деца.
Аз и ти, заедно с останалите влюбени хора, борим все още романтичните залези с червеното вино на заслужената обич, която се полага на всяко хлапе.
Любовта сега е с дъх на горски плодове. С поредната глътка сякаш сме принудени да изпитваме още по-голяма потребност един от друг. Принуда, която не бихме искали да си отиде. Желанията ни държат живи, а мълчанието с теб никога не може да омръзне.
С всяка секунда нощта придобива празничен вид. Светещите прозорци озаряват нощния град като големи светулки, а зад всеки от тях много влюбени двойки се усмихват, понеже всяко едно „обичам те“ ни прави по-хубави и ни кара да се чувстваме млади. Такава завист е допустима. Тя кара останалите да не спират да търсят своята половинка в свят, който става все по-чужд.
Не умеят да завиждат само ангелите, но затова те летят върху крилете на желанието и ни показват, че има за какво още да мечтаем. Спрем ли да мечтаем, спираме и да се надяваме, а това е сигурен знак, че се оставяме в грубите ръце на безразличието.
Думите са красиви, ала в подобни ситуации не са от първа необходимост. Понякога изреченията не могат да опишат възторга на сърцето. Делиш ли мълчанието с по-добрата си половина, виното винаги е добра идея. Бутилката обещава романтиката да не свърши – поне до сутринта, когато ще се събудим за новия ден с невъзможността да останем един без друг.
Още от автора:
- Да вдигнем тост за любовта
- За романтиката няма възраст
- Белезите от вчера са поуките, без които не можем
- Реалност, по-хубава от мечтите
- Маса за двама
- Две пораснали деца с побелели коси, които не престават да се обичат
- „F 63.9“ или любовта като диагноза
