Рано или късно намираме оправдания за онова, което не сме успели да постигнем. С годините ни застига умора и някак неусетно се предаваме в ръцете на безразличието, започвайки да живеем ден за ден, колкото да „убием“ времето.
Истината е, че човек бързо убива романтиката в себе си. Всеки сам е отговорен за това, че престава да изпитва радост. Възторгът е лично преживяване, затова е важно да поддържаме интереса си към хора, места и събития.
Романтиката е пътешествие на душата извън обикновеното.
Говорим си за...
Тя е силата, която държи любовта на една ръка разстояние. Тя е копнежът да споделяме с някого красотата и поради това красотата да бъде още по-пленителна. Романтично е да се напием до припадък в някоя от последните вечери на септември, защото лятото си отива; да погледнем към звездите, докато облаците все още не са се настанили за дълго над главите ни; да се докосваме и без необходимостта да говорим, понеже когато са споделени, жестовете казват всичко.
Парите не купуват нищо от онова, което е истински ценно в живота. Да останем романтични в свят, изтъкан от противоречия, е наистина нещо, което трябва да превърнем в своя лична мисия. Прекрасно е да гледаме на всеки ден като на приключение.
Фалшивите целувки не топлят, а лъжата никога не може да ни направи щастливи.
За романтиката няма възраст. Измамно е да смятаме, че тя е присъща само на младостта. Подобно отношение ни превръща в циници, които все по-рядко се усмихват. Свободата е истински достижима, когато душата може да полети. Ако за миг затворим очи, ние се реем в още синьото небе и абсолютно нищо друго няма значение. Приемаме ли романтичното отношение като разкош, не сме способни да оценяваме вещите, с които се заобикаляме. Те са само средство, с което компенсираме нужди по време на самота.
Някога хората са се събирали край огъня, където не просто са решавали важни въпроси. Искриците в тъмното и сега разпалват страстта, припомнят ни, че сме мимолетни колкото тях. И точно защото сме за кратко на тази земя, не бива да гледаме на огъня като даденост. Огънят е любов. А любовта е огромна сила, когато я подхранваме с романтичните си чувства. Тогава животът остава щастлив по подразбиране. Тогава ние политаме като светулки, които заедно с малките искрици се превръщат в повод да празнуваме самия живот – танц, който си струва да бъде изтанцуван.
До последен дъх.
Още от автора:
- Белезите от вчера са поуките, без които не можем
- Реалност, по-хубава от мечтите
- Маса за двама
- Две пораснали деца с побелели коси, които не престават да се обичат
- „F 63.9“ или любовта като диагноза
- Далеч от уморените думи
- Любовта като стратегия
