Вече просто не ни пука и това ни харесва (или радостта да пропускаш)

жена
Снимка: iStock

Лилия Дюлгеров

От една страна социалните мрежи са чудесен способ да се разнообразиш, да откриеш нещо ново в сфера, която ти е интересна, да научаваш актуалните новини, както и да поддържаш връзка с любими хора и приятели. Канали като Фейсбук, Инстаграм, Туитър, Пинтерест и т.н. отговарят перфектно на името си – те предлагат (и ти взимат) всичко, което социализацията позволява. Поради тази причина освен положителните си страни, имат и тъмна страна, да не кажа даже опасна. Това са клюките, интригите, „предозирането“ с лоши новини и най-често коментари на познати или чужди хора, нагнетяване на стрес, дори депресия.

Всички сме наясно с това, но след като човекът в основата си е социално създание, което не може да съществува пълноценно в тотална изолация от целия останал свят, не можем (а може би и не искаме) да се отделим от социалните канали. Бихме намалили дейността си във Фейсбук или ще прекарваме по-малко време, скролвайки из инста, но желанието (и нуждата) да пишем с приятели в чата ще остане.

влогър инфлуенсър инстаграм
Снимка: Istock

Цялото това срастване със социалните мрежи доведе до появата на явлението FOMO - Fear Of Missing Out или казано на красив български Страхът да пропуснеш.

Мисля, че всички сме го изпитвали това – неосъзнатият натиск да се забавляваш, да правиш неща, да си активен като другите, които виждаш в социалните си канали.

Ех, те са ходили на планина/море/спа този уикенд, а аз стоях вкъщи и нищо не направих….

О, виж, тя се е записала на курс по рисуване/сърф/танци/готварство, а аз нищо такова не мога да правя…

Ех, те са ходили на море в Корфу, Малдивите, Тайланд, а аз май и до Несебър няма да стигна тази година…

О, нея/него са го повишили, а аз си мразя работата

Те вече имат второ дете, а аз съм още необвързан/а…

И още много, много вариации, които всички ние сме изпитвали, а за себе си мога даже да кажа, че съм се депресирала от подобни мисли.

В един момент се оказваме оплетени в мрежата на социалните ни канали и искаме да правим нещо, не защото наистина имаме желание, а за да можем да споделим снимки и другите да видят, че и ние имаме живот и не пропускаме нищо.

Същото е и с новините.
Ама как така не знаеш, че еди-кой-си се е оженил/развел/има нов филм/песен/дете и е казал еди-какво-си?!

Всичко това се трупа в последните поне десет години (относителен период, за който социалните мрежи завладяха буквално всички и вече дори баба ни има профил във Фейсбук) и доведоха до появата на обратното по смисъл и още по-силно явление JOMO (Joy Of Missing Out) или казано на звучен български - Радостта да Пропуснеш.

жена
Снимка: iStock

Постепенно хората се уморихме безкрайно от този неосъзнат стрес, който прекараното време в социалките ни причинява и започнахме да се отдръпваме. Също така започна да не ни пука изобщо.

Вече слабо ни вълнува кой какво е казал, споделил, къде е отишъл, какво е направил, казваме си равнодушно „чудесно, браво на него/нея“ или „о, Боже, каква глупост“ и продължаваме с живота си напред.

JOMO явлението към момента засяга основно хората с една идея по-богата емоционална интелигентност, които са „узрели“ за знанието, че всичко това са просто пиксели на екрана пред нас и дори да се крият истински хора и истории зад тях, не ни касае особено, защото не засяга живота ни тук и сега.

Именно способността да сме в настоящето е ключът към спокойствието и щастието, в противен случай се терзаем с мисли за миналото и планове за бъдещето.

В един щастлив момент осъзнаваме (или по-точно узряваме), че се чувстваме чудесно от факта да не идем никъде този уикенд, да не правим нищо различно от стоене вкъщи с книга, любим филм или просто разговор лице в лице с приятел.

Не правим грандиозни планове за море, само и само да сме сигурни, че никой няма да ни обвини, че сме изпуснали „страшния купон!“ или „страхотното място, задължително трябва да идеш!

Вече просто не ни пука и това ни харесва.

С удоволствие ще пропуснем това и онова, не ни интересува кое е новото „тренди“ място, личност или събитие, да бъдем щраус с глава в пясъка всъщност никак не е лошо. А за каквото истински ни вълнува, ще намерим информация, но както и когато ние решим.

жена
Снимка: iStock

JOMO рефлектира не само в начина, по който консумираме социалните канали, но и стилът ни на живот. Почваме да предпочитаме по-устойчиви предмети, дрехи, аксесоари, които ще издържат повече от два сезона и ще ни служат дълго. Вече имаме нуждата да разчитаме на околния ни свят, че няма да ни предаде с идването на „новата мода“, а ще остане до нас.

Избираме класиката пред моментното увлечение и това ни радва.

В крайна сметка, няма нищо по-хубаво от това да пораснеш и да осъзнаеш, че няма значение коя е новата игра, която всички играят, когато ти изобщо не искаш да участваш.

жена
Снимка: iStock

Себеопознаването е сред прекрасните дарове на порастването (което далеч не е само с увеличението на свещичките върху тортата, а много повече емоционалното надхитряване) и няма да сбъркаме ако се доверяваме повече на новия ни, по-мъдър вътрешен глас и неговото „нямаш нужда от това, остави телефона“.

Пък и новият лукс е да си офлайн. Пробвайте и ще се убедите smiley

Прочетете още от Лилия Дюлгеров:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти