Михаела Петрова
Толкова ми беше обострен гастрита, на ръба да направя язва, когато вместо да вляза в болница, казах: „Заминавам за Виена“.
Луда жена, казаха всички, но аз се качих на рейса преди повече от 20 години, убедена, че когато изчезнат дразнителите около мен, стомахът ми ще се успокои. И точно така стана. Тогава нямаше нискотарифни авиокомпании и си изкарах едно дълго пътуване, по време на което забелязах, че и алкалността в организма ми се повишава.
Тогава избрах тази дестинация не заради пътешествието, а по съвсем простата причина, че имахме семейни приятели, в чиято къща да се подслоня и да се храня.
Още тогава развих теорията за скачените съдове – за всички близки и приятели, които бяха притеснени как тръгвам на дълъг път в това клинично състояние. „Виж какво – казвах им с увереност на учен, който се явява на защита на докторантура – ние сме почти 70% вода. И сме като скачени съдове с обкръжаващата си среда. Един силен дразнител да има в нея, всички свързани получават доза отрова. Няма как да го избегнеш, освен като се скачиш с друга среда и с други хора. Там хората са спокойни, ще се свържа с това общо ниво на спокойствие и ще оздравея“.
Разбира се, обосновката ми не е научна, не зная дали точно това се случва, но при всяко положение, заминах с това убеждение. Обикалях галерии, слушах улични концерти, наслаждавах се на онази Виена, преди Европейския съюз. Не съм ходила оттогава, не знам как е сега. Но не това е важното. Може и да е било самовнушение, но истината е, че не вярвам в плацебо ефекта на внушението. Толкова пъти съм го изпробвала безрезултатно по време на най-обикновен грип, че никой не може да ме убеди, че е сработило така, че да ме спаси от язва.
Но съм все по-убедена, че когато се почувстваш зле – психически, емоционално или физически, свързването с ведри и спокойни хора, различни от обичайното ти обкръжение, действа облекчаващо, ободряващо и здравословно. Убедих се с годините по пътя на наблюдението. Най-често неосъзнато. Повторенията на явлението, засилваха осъзнатостта. Например, тресе ме от някакъв грип или настинка, бързам да се прибера в мразовит или дъждовен ден и хоп, срещна симпатичен познат, поприказваме си на улицата, посмеем се, продължавам и се сепвам: „упс, дишам... и ми е добре. Какво стана? Ей, колко добре ми подейства този човек“.
Над десет години наблюдавам този феномен при посещение на моята маникюристка. Отивам изнервена, припряна, с куп служебни проблеми на главата или лични притеснения, бързам..., тя нищо специално не ми говори, за да ме успокоява. Такива нервни от личния и служебния си живот, по цял ден й се извървяват. Не съм чак такъв феномен. Но на няколко пъти, на тръгване се сепвам – помен няма от изнервеност и кофти настроение. И не ми пука поне за 70% от нещата, които са ме тревожили преди да вляза през вратата на салона. Дори веднъж й се обадих да й кажа: „Ти си цяло чудо, бе момиче“. Тя много се смя.
Минаха много години от тези несъзнателни и спорадични наблюдения, че взаимодействието с позитивни хора е като балсам за душата. В някакъв момент съвсем съзнателно отидох и на курс, в който мастера преподаваше техника за постигане на вътрешен мир, баланс и крайната цел беше да започне да се активира т.нар. „светлинно тяло“.
Няма да обяснявам какво е това. Който знае, знае. Който не знае, все ще му дойде на падеж да научи. Нямаме бърза работа. Споменавам го само защото той ни учеше съвсем практично, че когато си в състояние на вътрешен мир и баланс, енергийното ти поле започва да вибрира на по-висока честота и четирите ни тела – физическо, емоционално, ментално и духовно, възвръщат оригиналната си идеална форма.
И когато влезеш в съприкосновение с някой с по-ниска честота, това веднага нарушава формата им. Все едно натискаш с пръст балон. Колото повече го натискаш, той малко по малко издиша, докато съвсем се спихне. Горе-долу това става и с „балона”, който оформя нашите видими и невидими тела. Имаш нужда да си възстановиш обема – това е същността на баланса. По този начин той лекуваше хората.
В близост с тях, той ни учеше да усещаме кое от телата ни започва да страда и да „лекуваме“ себе си, а не „пациента”. Поради факта, че сме в осъзната връзка „лечител-пациент”, човекът с проблема започва да се чувства добре само по една причина – защото сме създали общо енергийно поле. Защото сме скачени съдове. И когато ти повдигнеш своята вибрация, повдигаш и тази на другия човек. Разбира се, продължителният ефект зависи от това как се грижиш за себе си и след това. Но в случая, мисълта ми е, че съм била права още когато заминах за Виена с обострен гастрит. Скачени съдове сме и ако искаме хората около нас да са добре, е важно да се грижим ежедневно за собственият си вътрешен мир и баланс.
А когато се случи така, че не издържим и се сдухаме, е добре спешно да вземем бързи мерки. Първо, веднага да излезем от социалната мрежа, която е супер сдухваща напоследък. Второ, да се разходим в някой парк, да разгледаме изложба, да си пуснем приятна музика. Музиката е един от най-гениалните лечители.
Пълно е със сетове за баланс, за релакс, за щастие, за концетрация, за изчистване на негативна енергия, за заспиване, за събуждане, ангелска музика, всичко има вече – достъпно, безплатно. Все ще ви допадне нещо. Направете си шорт-кът на телефона с едно или две най-любими инструментали и си ги слушайте с повод и без повод. Важното е да създават у вас онзи резонас, при който сте в състоянието, в което се чувствате добре.
И ако може да си позволите, при всяка възможност – пътувайте. На красиви места – с гледки и природа, които ви пълнят душата. Срещайте се с непознати, позитивни хора. Разговаряйте с тях, дори и най-обикновени, светски разговори, предлагайте им да ги снимате с телефона им като видите, че се мъчат със селфи, благодарете си и отминавайте. След всяка неволна среща с ефирни и деликатни жестове на човешко внимание, усмивката на лицето ви ще става все по-естествена и все по-лека и приятна. Стане ли ви приятно със себе си, 70% от проблемите ви са решени, болежките отшумяват, здравето се подобрява. А останалите 30 % от проблемите са за разкош – за удоволствието да им намерите интересно и забавно решение.
И не забравяйте, че само контакта с природата, музиката, йогата, медитацията, книгите, филмите не са решение. Те помагат да възстановим изгубения баланс, но истинският лечител е непринуден, радостен, ненатоварен с очаквания, изисквания и отговорности контакт помежду ни. Най-силна е връзката и взаимодейстивето между скачени съдове от един и същи вид. В този ред на мисли, отговорността да живеем по-добре е на всеки един от нас. Без изключения.
Вдишвайте чудеса, издишвайте възможности.
Още от Михаела Петрова:
- Мартенски мъже
- Оскар за любовта!
- Кавалер: made in BG
- Културен шок или различните са различни, защото ние ги приемаме за такива
- Не съм вярвала, че ще живея в свят, в който вече не общуваме помежду си
- Къде ми е проблемът с „джендъра“
