Понякога просто нищо не върви… дали е ретрограден Меркурий или назадничава Венера, надали има особено значение, когато нервите ти се опъват до скъсване.
Трудните дни обикновено се познават още от рано сутринта. Успиваш се, закъсняваш, изцапваш си работните дрехи с паста за зъби, губиш любимата си обеца, косата ти изглежда ужасно, децата мрънкат (повече от обикновено), колата ти пука гума, автобусът закъснява, дразнещият колега е още по-дразнещ, шефът те вика за среща по онзи начин, който не вещае повишение и все едни такива напрягащи ситуации.
Колкото да се опитваш да се пребориш с изпречващите се на пътя ти проблеми, толкова повече затъваш в тях, или пък се нарояват още и още нови.
Подобни дни могат да бъдат напълно съсипващи. Молиш се само по-бързо да стигнеш до момента, в който вече ще си вкъщи на дивана или още по-добре – под завивките в леглото и всичко ще е минало.
Подобни дни могат да се превърнат даже в периоди, когато в поредица се наредят неподозирани предизвикателства и неразбории.
Лично аз, като особено вироглава жена (иска ми се да кажа “борбена”, което също е вярно, но пък борбеността ми е премесена с прекалено много спортна злоба, та затова другият епитет) съм открила няколко тактики, помагащи ми да преживея тия криви дни.
Първият и може би най-ефикасен е, когато усетя, че настъпва ретрограден период, да спра да се напъвам и да плувам срещу течението. Старая се да мина по най-лекия наклон на съпротивление и да не се боря с неща, които явно не мога да променя.
Другото, което опитвам и е доста по-сложно, е да избягвам конфликти, колкото и дълбоко да ме дразнят околните. Дори и да си заслужават скандала, се опитвам да изчакам, да премисля и да погледна ситуацията от птичи поглед. Успея ли да го направя, осъзнавам, че нещата изглеждат по-лоши, отколкото реално са, заради моето собствено вгорчено настроение и изнервеност. Никой не печели, нито пък се чувства по-добре, след като си е вдигнал скандал с някого и това е добре да си го припомняме, когато сме напът да се развикаме.
И последният ми трик за преживяване на лоши дни, е да си повтарям, че това е само един ден, който все някога ще отмине. Утре ще е ново начало, ще изпитаме нови чувства и най-вероятно светът ще изглежда по-добър.
Това е само един ден - все ще го избутам някак. А и винаги след лошите периоди, идват хубавите. Животът е устроен така, независимо дали ни харесва или не. Трябва просто да свикнем с факта, че веселото се редува с тъжното, доброто с лошото, денят с нощта и всички останали клиширани сравнения. Така и нашият кофти ден ще отмине и може би даже няма да остави спомен след себе си.
Пък и ако не бяха гадните дни, нямаше да правим разлика, когато дойдат хубавите.
