Вървим по пътя си с увереността, че всичко ще бъде наред. Когато срещнем любов, мислим че ще е завинаги. Когато завържем приятелство, убедени сме, че сме попаднали на точния човек. Рутината ни кара да се чувстваме сигурни в себе си, затова е трудно да проумеем в даден момент, че наистина нищо не е вечно, че всяко нещо има свой срок на годност.
Ежедневният опит, който трупаме с годините, уж ни прави по-мъдри, но рано или късно се изправяме пред важната дилема – да се примирим или да се опитаме да започнем отначало.
Животът е сложен, но за сметка на това – и кратък. Ето защо се налага да преценяваме аргументите „за“ и „против“ с цялата мъдрост, натрупана с времето. Важно е да открием къде сме сбъркали, кога сме се предоверили, какво не сме успяли да дадем от себе си. Нашите решения винаги зависят и от други хора, защото ние не съществуваме сами.
Избраната самота може да ни донесе наслада, но наложената носи винаги носи тъга със себе си.
Помислим ли, че е време за промяна, значи е налице обстоятелство, което смущава душевния ни покой. Осъзнаваме, че сме стигнали до предел, след който не се чувстваме полезни и удовлетворени. Усещането за липса или загуба светва като червен семафор за влака, в който пътуваме заедно през предизвикателния път на живота. Да започнем отначало понякога е добра идея, но в повечето случаи неизпълнима. Щом личното ни щастие е заложено на карта, трябва да направим всичко, за да си го върнем.
Не можем да започнем от нулата, не можем да се върнем обратно по пътя, защото животът винаги ни води единствено напред, но бихме могли да променим гледната точка и нагласата си към онова, което остава важно за нас. Напипаме ли причината за онова, което ни кара да бъдем неудовлетворени, ще стигнем до правилното решение на проблема.
Приемем ли веднъж реалността, вече сме направили първата кръчка. Често любовта просто изчезва и за това не носим вина нито ние, нито нашите партньори. Отношенията ни се променят, гледните точки – също. Често, обаче, ние не преставаме да се обичаме, а просто някак спираме да се забелязваме един друг, улисани в глупави притеснения за куп маловажни неща. Една дума може да се превърне в рестарт – дори изказано без глас, „обичам те“ е спосоно на истинско чудо.
Никога не може да бъде късно за каквото и да било. Идеята за ново начало не ни е чужда, то винаги зависи от нагласата ни към света в настоящия момент. Можем да продължим пътешествието си във влака на живота, наслаждавайки се на красотата наоколо, или да преживеем пътуването със затворени очи. Както съм казвал и преди, ние избираме колко щастливи искаме да бъдем. Колкото по-дълго „виждаме“ любовта до себе си, толкова по-малко възможни ще бъдат причините нещо ценно от нас да си отиде.
