Страстите коледни

Павел Владимиров
Снимка: Филип Шопов

„Карай внимателно, някой те обича!“ - едно от най-смислените послания, които някога съм чел, особено актуално за коледно-великденския феномен - великото преселение на българите. Бих искал да не приемаме израза „карай внимателно“ единствено в „автомобилното“ му значение.

За съжаление, обаче, „внимателно“ е дума, която не е на особена почит у нас - ако си внимателен, си мекушав, не ти стиска, даже изглеждаш като глупак, когато просто се опитваш да си елементарно учтив.

Нищо в дните между 1-ви и 25-ти декември не е внимателно. Периодът се характеризира като перманентен черен петък, в който тълпи от зомбирани граждани търчат като нещо средно между мухи без глави, бъгнати роботи с изтрит интелект и Франкещайновци, преживели двойна лоботомия – мозъчна и сърдечна.

Не знам какво казва календарът на маите за декември 2017-та, но като че ли всеки момент ще дойде поредният край на света. Вместо в Ноев ковчег, всички тъпчат продукти в шейната на Дядо Коледа – да, с рогата и носовете по автопарка у нас, сме си съвсем като в Лапландия!

За съжаление тия „шейни“ не летят и за да се придвижиш донякъде, по-добре да наемеш хеликоптер или да познаваш Карлсон. Моловете наемат регулировчици-пазванти, да улеснят трафика покрай тях, а градските артерии се задръстват допълнително от неизбежни леки ПТП-та и шофьори, които спират по средата на пътя да се саморазправят. Вечер кръчмите се пръскат по шевовете и навсякъде се чува дзън-дзън, че и бум-бум от всякакъв калибър пиротехника. Чудя се как изобщо функционира държавата в месец, когато денем всички са на шопинг, а вечер по сокаците и механите?!

Преди Коледа и на мен ми се наложи да намина в близкия магазин-мастодонт и едвам оцелях. Баталните сцени в „Смело сърце“ бледнеят пред епичността на разкрилата се пред мен картина. О, Шипка! Пълчища от крехки дами с живо тегло има-нема 45 кг се превръщат в уондър уоман и мачкат всичко по пътя си, за да се доберат до намалена блузка на любимата си марка, не че нямат поне 10 подобни в гардероба, но друго си е новото.

БГ-мами и татковци преграждат с тела джипа с дистанционно за синковеца или еленчето със светещи рога за щерката и само дето не викат: „Ходор!". Тъкмо си ги преодолял и пъргави баби с колички те издебват в засада зад щолените и кофите с портокали на прИмоция, ръчкайки те в коляното и кокалчетата. А когато замъгленият ти от болка взор фокусира касите и си мислиш, че най-сетне си се измъкнал, започваш слалом сред тълпата, която се чуди къде опашката върви по-бързо. И изведнъж - бааам, някой те отнася като снегорин велоалея на метри преди финала!

Ако оцелеете след пазаруването, дните покрай Коледа и Нова година ще ви довършат с какви ли не „престижни“ класации и хороскопи, с поредния мокър концерт на Веско Маринов, с традиционните тъпоумни статуси за Маколи Кълкин, за това колко е хубаво в София без всички селяни, съвети какво да облечете или по-точно съблечете и какво да подарите на половинката, без много да се набутвате. Да не забравяме и тяхно величество, селфитата - с коледни украси, с боб, сарми и ошав, с прасешки смърти и по-новата категория - дразнещи селфита от модерни дестинации. Занзибар и ДОбай са новите Боровец и Пампорово, а камилите - новият „Чук и гек“!

Пропуснах и тагванията от лъскави родни ресторанти, където кувертът за Нова година се равнява на едноседмична почивка в престижен курорт в Алпите. „Гледайти и завиждайти!“ казваше една видна аристоПатка в недалечното минало. Черешката на тортата, обаче, са тежките годишни равносметки. Избиват ми сълзи като се сетя какво предстои и ше си сипа!

Е, сипАх си и естествено ме изби на равносметки. И така: измина годината на „Дее-спа-сито“ и „Ой, Шушу- Шушаанааа!“, година, в която само Маги Халваджиян не беше обвинен в секстормоз, година, в която отново не се класирахме за Световното по футбол и отново избрахме Мис Крокодил за Мис България.

„Нооо всичко е точно“, защото си имаме Гришо, Кристиан Костов и Златните момичета, да повдигат позагубената ни национална гордост. Иначе затлъстяването, затъпяването, злоупотребите с власт и заплатите на нацията си остават на едно ниво, а дупките в душите ни са по-големи от оная прословута дупка в оградата на границата.

Внезапно изпитах желание да се кача с гигантски мегафон на Мусала или поне на телевизионната кула и да извикам: „Карайте внимателнооо, някой ви обичааа!“. Животът не свършва с Коледа и Нова година, мили приятели, нека сме внимателни и през предстоящите дни! И, където и да сте, не забравяйте да се обадите като пристигнете! Весела Коледа и щастлива 2018-та!

г
Снимка: Личен архив

Припомнете си още от Павел Владимиров:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти