Той е забавен, мил, земен и много чаровен. Павел Владимиров е водещият, който прави всяко предаване, в което се е изявявал, по-свежо и интересно. Поканихме го да се присъедини към нашия екип от автори, защото вярваме силно в чувството му за хумор и самоирония, в неповторимия начин, по който представя живота и света и в това, че просто умее да усмихва. А сега ви представяме неговия първи материал за "Колонката на". Насладете му се... (бел. ред)

„Кaкъв мъж е тоя, с червен конец на китката?!“ възмущава се майка ми, докато популярен български певец, отдавна преминал Христовата възраст, гостува в oще по-популярно телевизионно предаване.

Tова за нея не е нормално, но пък е нормално да не се пере на големи празници, да не се яде връщана храна и да не се изхвърля боклукът вечер. Почнех ли да си припявам на масата като дете, веднага бях венчаван за циганка, на гости на роднини и приятели, никога не трябваше да се прегръщаме през прага, а в тежкия ми пубертетски период, често откривах в джобовете си скилидки чесън, с които мама се надяваше да изгони дяволското от мен и да ме предпази от магии и нечисти сили.

Мамините деветини съвсем не са частен случай. Всеобща мантра у нас е, когато нещо не върви, да го отдаваме на тъмни сили, липсата на късмет, последния писък на модата, наречен „РетроГАДЕН Меркурий“ или просто на мястото, където живеем - „скапаната България“, за която творецът възкликва, че „няма такава държава“.

Затова масово се въоръжаваме с червени конци, сини оченца и всякакви похристиянчени езически талисмани. Някои дори мъкнат подкова в чантите си, която, ако не им донесе късмет, поне би помогнала за неутрализирането на мургава джебчийка в мола. Изберете спрей - заема по-малко място, по-ефикасен е и не тежи толкова! Но да не се отплесваме. Tа, предстои ли ни нещо важно, се устремяваме към божиите храмове, да запалим свещичка или да пуснем в криптата листче с желания.

Наред с Цветница, Великден и Коледа, трафикът в църквите е особено натоварен по време на кандидатстудентските кампании и сесиите. Изпълват ги стотици млади хора, непомирисвали дотогава тамян. А биха могли просто да си седнат на глутеуса и да учат, щото давенето в съмнителен алкохол, абсорбирането на неясни субстанции през въздухопроводите и хвърлянето на салфетки в съвременния Содом и Гомор – Щудград, едва ли ще им налее повече знания, въпреки презастраховката - онова листче в криптата.

Сега ще речете тоя пък какво дава акъли и непоискани съвети – фактите, обаче, са си факти. Легендарният Канал 2001 отдавна вече е история, но предаванията с врачки и оракули продължават да съществуват и се радват на небивал интерес, а червените конци и църковните амулети за здраве и късмет се харчат като топъл хляб.

Ще ви разочаровам - колкото и да се молите за здравето си в църквата, колкото леячки на куршум и ходжи да посетите, с колкото китки здравец да се закичите, ако не спрете да пушите, да се тъпчете с пакетирани боклуци и не се заемете със спорт, здравословното и мисловното ви състояния няма да се подобрят.

Ако пък счупите огледало и си седите седем години вкъщи, тъжно предъвквайки изстинала пица пред „София: Ден и нощ“, с мъхясали като вековен старопланински дъб крайници и цъфтяща коса, едва ли ще срещнете принца на бял кон. Най-много да засечете Луна, на черен кон. Да, външният вид не е най-важен, ама нали трябва да се поглезите, за да се усмихнете и вътрешно. Така че марш в козметичния салон, а после в мола за обувки! Неписан закон е, че една жена винаги има нужда от нови обувки!

Е, не са Маноло Бланик, но пък са убийствени, че и удобни, даже отивате на работа с тях в мрачния и кишав понеделник. Не щеш ли, обаче, пътят ви пресича малко черно коте.

Не, не се прибирайте обратно вкъщи, защото денят ще е лош. ОК, може да направите три завъртания, да се изплюете през рамо или пък да го замерите с камък, но, уверявам ви, в случая малкото черно коте е доста по-притеснено от самите вас. Особено ако то на свой ред се обърне да плюе през рамо и види как някакъв луд човек се върти около оста си като напушен дервиш.

Да, „Денят се познава от сутринта“, но значи ли, че ако сутринта е гадна, трябва да сложим траурна лента и да отпишем целия ден?! Дали ако личният ви астронумеролог е станал накриво и звездите, и числата му говорят да се пазите от подписване на договори до Ивановден, ще откажете добре платена нова работа или изгодна сделка?! Дали ако прочетете в хороскопа си за седмицата, че има сериозна опасност от настинки, ще спрете да се къпете до другия понеделник?! Имам чувството, че напоследък поне 80% от пътуващите в градски транспорт са чели точно този хороскоп.

Но да слезем от метрото и да се върнем на суеверията. Плиснатата вода преди интервю за работа, едва ли ще ви спечели мястото, дори да сте роднина на шефа и да живеете в Хасково. Виж, ако го чукате, нещата може и да се променят или поне докато на „интервю“ не се появи някоя по-млада и „способна“ асистентка. Помислете, обаче, дали ако се хлъзнете по същата тази плисната вода и си натъртите опашката, ще продължите да се доверявате на древната българска практика? Да не говорим, че водата може да замръзне и да „организирате“ масова последна пързалка за куп нищо неподозиращи пенсионери.

Далеч съм от мисълта, че ще открия Америка, всеки има право да вярва в каквото иска, нито отричам чудесата на нашите свети храмове, икони и лечители, но все по-често наблюдавам тенденцията, вместо сами да създаваме бъдещето си и да сме фактори в него, да се опитваме да го разберем по други начини или да се пуснем по течението като мъртва риба, пък нещата да се наместят от само себе си. Е, няма да се наместят - това не са тектонски плочи в земните недра. И както казва Дядо Вазов: „успехът се крие в твоята воля и е в умствената ти настройка.“ Всъщност не е особено сигурно колко го е казал Вазов - приписват тези думи и на английския поет Уолтър Уинтъл, но това е друга тема.

Почти два века по-късно, един актьор на име Уилям Брадли Пит, по-известен само като Брад Пит, стига до следното умозаключение: „Вярвам, че ти сам решаваш какви да са дните ти. Сам решаваш какъв да е животът ти. И всичко зависи от твоите възприятия.“

Аз вярвам на Брад, защото, ако не беше решил да стане актьор, сега щеше да е журналист някъде в Мисури, от което световното кино и по-нежната част от човечеството щеше много да загуби.

И тук няма как вече да не се съгласите с мен, нали?

Епилог: Докато пишеше този текст, в рамките само на няколко дни, авторът блъсна колата си, след което му изгоря фара, забравиха да му отворят микрофона на едно важно събитие и се скара с един от работодателите си. Разбира се, той отдаде това на сатурновата дупка преди рождения си ден и на часа си върза червен конец, после отиде да му леят куршум, а накрая финишира в църквата, където го поръсиха обилно със светена вода, без да успее да се удави! Амин!