Кой не се вбесява от рекламните паузи, кой не им е теглил по една каруцарска? Дори тотално спокойни йога гурута, се превръщат в шеф Петров и тропат по масата като Супер Ганьо, щом прекъснат любимото им предаване или филм. Не стига това, а по време на самата програма, по екрана търчат прасета от кренвирши oт истинско месо, стичат се нискохолестеролни майонези, а патета-летци превземат кенефи и смущават допълнително ощетените от кофти дублажа киномани.

А колко хубаво щеше да е, ако всички реклами бяха произведения на изкуството – като милите коледни спотове, като тези с Моника Белучи* или онези на една популярна авиокомпания, която може да си позволи да качи Лео Меси и Кобе Брайънт в един самолет.

Ако питам вас, уважаеми дами, вие със сигурност не бихте имали нищо против Дейвид Бекъм и Том Харди да бягат по боксерки, поне в пет последователни рекламни паузи, даже с кеф бихте зарязали „50 нюанса сиво“ и „Сексът и градът“. Да не говорим, ако „Мачкай, Гришо!“, ви отпери един… ъъъ сервис в праймтайма.

Нооо „стига глупости!“

Голата истина е друга! Голата истина е мъжът на леля Мария, кръстоска между Чубака и Баба Вуна и зачервен фалосоподобен нос с крака, придружаван от огромно ухо, пак с крака. Кошмарът се допълва от нескопосано кастнат младеж, които се пъне да срича на българо-италиански пред бабата на изгората си, армия от дразнещи коледни мажоретки-барабанчици, чийто барабани ти иде да напъхаш там, където слънце не огрява, и за капак – „Ммммм“ – звучно пъшкащи дърводелци и рибари, които стенат с ентусиазма на актьори в долнопробно немско порно от края на 80-те. Я-я, дас ист фантастиш!

Я-я, ама яяя си представете, ако сте забравили да си изключите звука на телевизора, а провеждат с вас важно телефонно интервю за работа?! Свършват новините и онези почват да пъшкат, вие трескаво търсите дистанционното, за да намалите, но в суматохата, сте седнали на него и увеличавате на макс! Конфузно, а?!

Ако пък звънне ревнивият ви съпруг, ходете му разправяйте, че нямате сестра. А как да обясните на 4-годишната си дъщеря защо тия чичковци пъшкат толкова, без да имат запек?

Не знам на какъв принцип забъркват рекламите, но децата гледат като зомбирани точно най-тъпите. Шестгодишният ми племенник се стопира и застава мирно, все едно са пуснали сирените на 2 юни. Какво сe случва с това дете, което през останалото време е неозаптимо перпетум мобиле, остава загадка?!

В моето детство по-цветните, „чуждестранни“ реклами бяха направо събитие. Израснах с култовите парчета: „Кукуруку, вафла чудна“, „Пуловера на татко аз обичам“ и непрежалимия доктор Ливайн. Неговият благ и набръчкан като шарпей образ се е запечатал завинаги в съзнанието ми и даже го помня по-добре от собствения си дядо! „Кажи дядо „Тенк Ю!“, дет‘ се вика.

Но да напуснем романтичното аналогово минало и да се върнем в грозното дигитално настояще. Струва ми се, че би могло да има някаква по-строга регулация за излъчването на определени реклами, да не говорим, че звукът нарочно избива и бучи като Шабан Шаулич на стадион Васил Левски. Друг е въпросът, че веднага след като са рекламирали любимите ти бисквитки, които потапяш, отлепяш и облизваш, една дама с размазано лице се жалва, че има „неприятен сърбеж и парене в интимната област“. Неочаквано добра комбинация, как да не си повърнеш бисквитките…

Преди години, когато работех в „Здравей, България!“, в края на рекламния блок сутрин минаваше спот за лекарство против хемороиди. Той завършваше с гениалния слоган: „За вашия анален комфорт!“. Хоп и точно тогава, след кратък каш, в кадър се появяваше лицето на водещия. Да се чудиш, неговият лик ли спомага за избавянето от хемороиди или самият препарат?!

У нас явно се ръководим от клишето, че няма лоша реклама, а и щом клиентите си плащат, защо да не лапнем няколко хилки. Както казваше баба Латинка навремето:

„За пари лии, за много ли?“.

А и какво друго е телевизията, освен пълнежа между рекламните паузи. Често призоваваме копирайтърите да изхвърлят дипломите си, но по-виновни са шефовете на рекламните отдели и биг босовете в самите компании-поръчители, защото одобряват тези безумия.

Всъщност, време е да си обирам крушите. Благодаря за вниманието и ай чал, че „простатата ме алармира“!

P.S. И не забравяйте, идва Коледа, „опаковайте всеки ден в нежност“ иии: „алеее-нии-ите торбички в мамбоу-рамбоу намери“. Не, това не е скрита реклама на кюнефе!

А ето я и хубавата реклама за пример с Моника Белучи:

И за приятен финал - Дейвид Бекъм по боксерки:

Припомнете си още:

Колонката на Павел Владимиров: Черна котка, червен конец или как суеверията (не) пречат на живота ни